Още от дете обичах семейната структура на родителите си. И двамата ми родители, баща ми и майка ми, са военни, така че в семейството ни винаги всичко е било ясно. Те разделяха парите по равно , изкарваха прехраната си заедно. Никой никога не се е отмятал от отговорностите си или от “смяна” на грижите за децата. Не е изненадващо, че при такива условия мама и татко никога не са имали конфликти. Разпределяха си всички отговорности по равно, така че нямаше за какво да спорят.
Когато пораснах, знаех, че искам да имам същия ред в семейството си. Бях свикнала с яснотата и равенството. Затова потърсих съпруг, който да се съгласи на такива отношения. Запознах се със съпруга си, когато бях на 24 години, срещахме се в продължение на една година и тогава той ме помоли да стана негова съпруга.
Разбира се, веднага се съгласихме, че ще участваме по равно в семейния бюджет, според предварително определена сума. По равно ще влагаме пари, за да отидем някъде, да купим нещо за къщата, например мебели, а също така ще допринасяме за детето. Тъй като със съпруга ми ще живеем в неговия апартамент, аз ще отговарям за по-голямата част от сметките за комунални услуги.
Е, и останалите пари от заплатата всеки от нас ще харчи по свое усмотрение. И знаете ли, през първите шест години всичко ни беше ясно, всичко беше така, както бяхме решили. Дори си бяхме разпределили домакинските задължения и всеки изпълняваше функциите си, когато беше необходимо. За шест години нямаше нито един конфликт, като се има предвид, че имахме и дете, за което се грижехме “на смени”.
И нещата със сигурност щяха да се получат много добре. Това е вид система, която работи, ако не бяха хората отвън. Веднъж свекърва ми ни дойде на гости и започна да говори на съпруга ми: “Как изглежда този апартамент? И на какво прилича? Апартаментът е като апартамент. Но за свекърва ми апартаментът изглеждаше ужасно – стари тапети и мебели, беше невъзможно да се живее в него. Свекървата напусна.
Няколко дни по-късно дойдоха приятелите на съпруга ми и една от дамите също успя да каже нещо за ремонта, че апартаментът изглежда стар. След това посещение съпругът ми не беше на себе си, ядоса се и започна да ми крещи, че за шест години живот там дори не сме си направили труда да направим ремонт. Ами защо аз? Апартаментът е негов и винаги са му оставали пари от заплатата.
И той казва – хайде да вземем заем, за да ремонтираме апартамента.
Но за какво ми е нужен той? Не ми е нужен – жилището не е мое, защо трябва да инвестирам в него? Но съпругът ми настоява. От една страна, не искам да губя тази връзка. От друга – какво ще стане, ако се разведем, а аз похарча толкова много пари за ремонт? Как трябва да постъпя?