Те се разхвърчаха като снежна топка и съпругът ми ги изхвърли.

Тази ситуация се случи миналото лято, беше петък, съпругът ми беше на работа, а ние с дъщеря ми отидохме на пазар да купим хранителни продукти.

След като пазарувахме, се отправихме към дома.

Когато се прибрахме вкъщи, започнахме да се занимаваме с домакинска работа, дъщеря ми чистеше, а аз готвех.

Изведнъж чухме скърцане на спирачки отвън. Бяха пристигнали нашите далечни роднини. Братовчедка ми и съпругът ѝ с 15-годишната им дъщеря.

Поканих ги в къщата и бързо наредих масата. Попитах какво се е случило. Оказа се, че вчера братовчедка ми е имала рожден ден и те са решили да ни гостуват.

Аз, разбира се, не бях подготвена за такова събитие. Докато гостите пиеха чай, се обадих на съпруга си и му разказах какво е положението. Съпругът ми предложи да направим шишчета, каза, че във фризера случайно имало свинско месо специално за шишчета.

Отивам при тях и обяснявам, че не съм била готова за пристигането на гостите и предлагам шишчетата, казвам, че сега ще мариноваме месото и след час-два ще е готово, точно навреме, когато съпругът ми се прибере от работа.

Роднините кимат с глава в знак на съгласие, влизат в стаята и лягат на дивана, включват телевизора и започват да гледат.

Разбира се, след тази ситуация аз бях малко объркана. Попитах мъжа на братовчедка ми дали може да ми помогне да нарежа месото за шишчетата, на което той ми каза, че го боли ръката, а съпругата му промърмори под нос, че се чувства зле след пътуването, обърна се настрани и започна да гледа телевизия.

Мълчаливо се обърнах и се заех да нарежа и мариновам месото. В крайна сметка аз и дъщеря ми направихме всичко , сложихме масата и те нито веднъж не се приближиха и не предложиха да помогнат.

Когато съпругът ми дойде, спокойно му разказах за това, той се изненада, каза, че роднините ми са нагли и ги извика на масата.

Докато ядяхме, настъпи мъртвешка тишина, всички просто се хранеха мълчаливо, братовчед ми веднага грабна три пръчки от шиш и започна да ги яде жадно. Съпругът ми ги погледна, видях, че не му харесва цялата ситуация.

След като всички се нахранихме, попитах дали ще ми помогнат с чиниите, като си мислех, че може би сега съвестта им ще се пробуди, но не беше така, братовчедка ми каза, че имала маникюр и дъщеря ѝ не можела да измие чиниите.

Тогава роднините казаха, че е твърде късно да си тръгваме и че остават при нас и че ще спят на моето и на съпруга ми легло, защото съпругът на братовчедка ми има проблеми с гърба и трябва да спи на твърдо.

Тогава съпругът ми не издържа и започна да им крещи:

– Мислите ли, че това е хотел, че тук са слугите? А сега бързо си събирайте нещата и се прибирайте вкъщи !

Челюстта ми падна. Набързо го успокоих, но гледката на роднините ми избягаха от къщата, скочиха в колата си и дадоха газ.

Rate article
Те се разхвърчаха като снежна топка и съпругът ми ги изхвърли.