“Не искаш ли да имаш дъщеря? Мога да бъда твоя дъщеря, ако искаш.” Момичето дойде в семейството ни само.

Тази история ми се случи преди 15 години. Едно момиче от сиропиталището ме гледаше със зелените си очи няколко минути и изведнъж ме попита:
– Имате ли дъщеря?
– Не – отговорих изненадано.

Тя въздъхна и каза с тъжен поглед;
– “А не бихте ли искали? Докато усвоявах думите ѝ, тя заговори отново: – Мога да бъда твоя дъщеря. Ако, разбира се, искаш…

Умът ми се забърза. Имам 20-годишен син. Нямам нужда от второ дете. Но тази нейна фраза: “Дъщерята няма да е излишна.” и големите ѝ очи ме очароваха.

Винаги съм си мечтала за дъщеря. Исках малка принцеса, на която да купувам тоалети, аксесоари, кукли, да се гримирам с нея, да играя на момичешки игри. Но имах син и не се осмелявах да имам второ дете. Затова си помислих: Вече съм възрастна жена. Не мога да отгледам момиче, нали? Особено след като си мечтаех за дъщеря.
– Разбира се, че искам!” Казах и тя ме прегърна, сякаш бяхме заедно от деня на раждането ѝ.

С тази прегръдка тя ми даде цялата си любов, която беше натрупала през годините на живот в сиропиталището. Моника беше на пет години. Тя е дошла в сиропиталището, когато е била на 1,5 години. Родителите ѝ загиват в автомобилна катастрофа, при която загиват 7 души. Оттогава Моника мечтае за семейство, но тъй като много сиропиталища приемат бебета, чакането на Моника се отлага.

Не можете да си представите колко щастлива е била тя, когато е имала нови роднини, как е опознала и запомнила имената на всички нови членове на семейството си. Всички веднага се влюбиха в нея, защото тя беше много любвеобилно момиче. Първоначално съпругът ми беше против моя план, но още от първите минути се предаде на чара на Моника. Тя веднага започна да ни нарича мама и татко и съпругът ми дори не помисли да се раздели с нея.

Всичко беше лесно за Моника, тя дори не изоставаше от връстниците си. А когато отидохме в първи клас, тя веднага се отличи с интелигентността и логическото си мислене. Напоследък тя си има ново хоби: Моника пише стихове. Тя стана любимка на всички и аз благодаря на съдбата, че онзи ден отидох точно в този дом за сираци, за да я проверя.

 

Rate article
“Не искаш ли да имаш дъщеря? Мога да бъда твоя дъщеря, ако искаш.” Момичето дойде в семейството ни само.