Докато учех в университета и се опитвах да работя едновременно, нямах достатъчно пари за много неща. Но в този момент бях щастлива, защото нямах проблеми в живота си. Със съпругата ми бяхме наели малък апартамент и все още не бяхме мислили да имаме деца. Първо искахме да си купим собствено жилище, а след това можехме да мислим за създаване на потомство. Родителите ми са пенсионери, а аз имам по-малка сестра. Сестра ми е разведена и има племенника ми, който вече е първокласник. В семейството ни никога не е имало много пари, но някак си успявахме да се справим с всичко сами.
И тогава имах добри времена, както си мислех в началото. Защото завърших университета и ме повишиха в работата. Сега станах главен асистент на шефа ни. Всичко това се отрази на заплатата ми, и то много. Със съпругата ми веднага решихме да изтеглим ипотечен кредит и най-накрая да се преместим в собствен апартамент. А след това решихме, че ако ще правим промени в живота си, ще ги правим изцяло. Ето защо един месец по-късно съпругата ми обяви, че е бременна. Започнахме да се подготвяме за раждането на дете. Когато семейството разбра за повишението ми, всички веднага се зарадваха.
Но след това започна натискът: родителите ми притискаха съвестта ми, че трябва да помогна на изоставените си сестра и племенник. А сестра ми на свой ред каза, че аз съм по-голям брат, така че трябва да помагам финансово на родителите си. Парите ми свършваха бързо. Или родителите ми трябваше да купят нов и голям телевизор, или племенникът ми да отиде на скъпа екскурзия. Жена ми започна да ми се кара, защото сега е в отпуск по майчинство, а нямаме достатъчно пари за семейството, защото с моята заплата живеят много хора. Трябва да отуча роднините си от моите пари, защото те ми вземат и последните, защото трябва да се подготвям за раждането на детето си. Детските дрехи сега са много скъпи.