Нахлух във всекидневната, без дори да си събувам обувките. За мой ужас свекърва ми плачеше, а до нея седеше непознат мъж. Децата ми обаче не бяха вкъщи. Опитах се да се обадя на съпруга си за помощ, но той отказа да дойде и да прекара нощта с нас.
Същия ден веднага смених всички ключалки и реших повече да не пускам съпруга си в къщата. Преди няколко години той работеше в голяма компания и печелеше много пари, но имаше невероятно натоварен работен график, който не оставяше много време за семейството ни. Струваше ми се. Той отиваше на работа, докато децата още спяха, и се връщаше, когато те вече бяха отново в леглото, а имаше дни, в които прекарваше нощта на работа, така че децата често ме питаха кога най-накрая ще видят баща си, а аз не знаех какво да им кажа. Освен това той заминаваше на дълги командировки, оставяйки ме да се справям с предизвикателствата по отглеждането на децата ни, а аз работех в училище, където помагах и на социален работник, който работеше с трудни деца .
Поради натоварения ми график често се налагаше да разчитам на свекърва ми да се грижи за децата. Въпреки младостта си, тя беше доста егоцентрична и отказваше да позволи на децата да я наричат баба. Почти не им обръщаше внимание, като се съсредоточаваше повече върху личните си интереси и гаджета. Въпреки че се притеснявах да оставя децата си на такъв човек, отказах предложението на майка ми да наема квалифициран работник. Един ден обаче, когато отново поверих децата на майката на съпруга ми, ми се обади съседка, която ми каза, че в къщата се чуват крясъци и бой.
Втурнах се вкъщи и видях, че вратата е отворена. Без да си събувам обувките, се втурнах в хола, където видях свекърва си разплакана, а до нея седеше непознат мъж. Оказа се, че децата са избягали от дома, докато тя и приятелят ѝ са били заети един с друг. Бях ядосана и дълбоко обидена от безразличната реакция на съпруга ми, когато го повиках на помощ .
под влиянието на емоциите помолих свекърва ми и непознатия да си тръгнат и никога да не се връщат. В отчаянието си се втурнах към полицейския участък и съобщих за ситуацията, след което започна издирването на изчезналите ми деца. Въпреки усилията ми, първоначално не успяхме да ги открием и аз бях съсипана.
След няколко часа търсене и тревоги получих обаждане от близък приятел, който често посещаваше мен и децата ми и живееше наблизо. Те й разказаха, че баба им, която наричаха “Виктория”, им е крещяла и дори ги е сложила на елда в ъгъла за това, че са играли шумно, което я е смущавало, докато е била с любовника си. Веднага заведох децата вкъщи и благодарих на приятелката си за помощта.
След като се прибрах у дома, не губих време да се обадя на ключарите, за да сменят ключалките, и събрах всички вещи на съпруга ми в един куфар и ги поставих до входната врата. Не е изненадващо, че той не се върна същия ден. На следващия ден си взех отпуск и започнах бракоразводно дело. Въпреки молбите му за помирение, реших да стигна докрай.
По-късно разбрах за изневярата му. Сега живея щастливо с красивите си и добре възпитани деца. Наскоро срещнах добър мъж, който уважава и обича мен и децата ми като свои. Поглеждайки назад, мога да благодаря на свекърва си, защото тя ме убеди да взема решението за развод. Ако не беше тази случка, можех да живея в нещастен брак много по-дълго.