Когато синът ми беше на около седем години, семейството ни отиде на екскурзия в провинцията. Прекарвахме си чудесно, наслаждавахме се на лятната жега, сладоледа и разговорите. Всичко обаче се промени, когато синът ми отвори прозореца на колата и небрежно изхвърли опаковката от сладолед. В същия момент аз спрях да шофирам и останах на пътя. Трябваше да действам възможно най-бързо.
Първо, спокойно слязох от колата, след това извадих торбите за боклук, които винаги носех със себе си, и извиках на сина си да слезе от колата. Обясних му, че трябва не само да намери опаковката си, която е изхвърлил, но и да събере боклука на другите хора. Въпреки че съпругата ми се опита да се намеси, я помолих да остане в колата и да слуша музика, докато аз се справям със ситуацията. Обясних на сина ми, че ще останем на мястото си, докато не изпълни наказанието си, и едва тогава ще можем да говорим за пътуване и други негови желания, а за обещаните лакомства не можеше да става и дума. Това го разстрои и той започна да плаче, но аз останах непоколебима.
С решителен поглед синът ми започна да събира боклука. Аз взех друга торба и се присъединих към него в почистването. Заедно прекарахме по-малко от половин час в разчистване на пътя от всички следи от човешка дейност. Когато приключихме, се върнахме в колата, а аз се възползвах от възможността да обясня на сина си колко е важно да се грижим за околната среда. Използвах примери и говорих на разбираем за него език
Когато ме попита защо съм отишъл с него да събирам боклука във втората торба, признах, че аз като негов баща съм допуснал грешка във възпитанието му. Ако той изхвърли опаковката през прозореца, това означаваше, че не съм успял да му предам правилно всички морални принципи и трябваше да понеса наказанието заедно с него.
Мина време и сега синът ми е на тринадесет години. Сега семейството ни се увеличи и синът ми има по-малки сестри и с радост виждам, че той също ги учи да почистват след себе си и да не замърсяват околната среда. Задължен съм на баща ми за неговата житейска мъдрост, която продължава да ме ръководи при възпитанието на децата ми. Влиянието му е безценно, защото ми помага да възпитам правилните ценности у децата си.