Когато бях на 10 години, а по-малкият ми брат – на 3, баща ми ни напусна. Той си намери друга жена, която беше по-красива от майка ни. Баща ми ни остави апартамента, който преди това беше взет на кредит. По времето, когато родителите ми бяха заедно, аз ходех в добро училище, участвах в състезания и клубове и играех баскетбол. Но след като родителите ми се разведоха, всичко се промени. Майка ми трябваше да работи на две места едновременно.
Тя работеше като чистачка, а след това тичаше да се грижи за болна жена. Трябваше да сменя гимназията с училище, което беше по-близо до дома ми. Престанах да играя баскетбол, защото майка ми ме оставяше с брат ми през цялото време в свободното си време. Всичко беше напълно различно. Завърших гимназия, отидох в колеж, а след това започнах да работя. Изгубих щастливото си детство.
То ми беше отнето. Баща ми, който искаше да живее свободен живот, и майка ми, която често оставяше по-малкия ми брат с мен. Наскоро най-накрая изплатихме цялата ипотека. Аз съм на 22 години и реших да спестявам за собствено жилище. Животът ми стана по-лесен. Но има и още една новина: с изплащането на кредита баща ми отново се появи в живота ни. Беше му писнало и реши да се върне в семейството. Майка ми сияе от щастие. Но аз не я разбирам. Той не се е грижил за нас, не ни е осигурявал, оставил ни е огромен заем, а сега, видите ли, иска да живее на семейни начала. Кой е казал, че някой е щастлив за него? Разбира се, че майка ми е щастлива. Но аз не мога да понасям да ги гледам и двамата…