9-годишната Мария научава, че съседката ѝ е изоставена от родителите си. Момичето започва да чака майка си да ѝ каже най-важните думи в живота ѝ.

Тя е на 9 години. Болница. Две момичета от квартала: 7-годишната Хоуп и 9-годишната Ида. Входната врата се отвори и една медицинска сестра внесе малък пакет:

– Момичета, имаме нова. Тя е само на 6 месеца. Името ѝ е Лиза.

Момичето рядко плачеше, но във виковете му се чуваше “мама”. Съседите в отделението направиха всичко възможно да насърчат бебето. Лицето на Лиза всеки път се озаряваше от усмивка.

Цяла вечер съседите ѝ седяха на первазите на прозорците и чакаха родителите. Но по някаква причина никой не дошъл при Лиза. Същата вечер всички лежали в леглата си, когато иззад вратата се чул разговор.

-Майка ѝ я била изоставила.

“Как е възможно това?” – В главата на Мария звънеше. Тя скочи от леглото и се втурна боса към бюрото на медицинската сестра.

– Защо са й отказали? – изкрещя детето. И медицинската сестра обясни всичко.

След като дойде в съзнание, Мария се върна в отделението. Тя взе момиченцето на ръце и го отнесе до креватчето му. Медицинските сестри разказали всичко на майката на Мария.

– Дъще, можеш да загубиш детето!

– Не, мамо, нека да я вземем. Аз ще се погрижа за нея. Моля те. Нека просто да я вземем и да я изведем оттук.

Минаха години. По-малката сестра Лиза помагаше на Мария във всичко – да отгледа малката дъщеря на сестра си. Съпругът на Мария често отсъствал за месеци и ако не била Лиза, Мария не знае как щяла да се справя с домашните задължения.

 

Rate article
9-годишната Мария научава, че съседката ѝ е изоставена от родителите си. Момичето започва да чака майка си да ѝ каже най-важните думи в живота ѝ.
Meine Schwiegermutter versteht nie, dass wir eine eigene Familie sind. Wir sind ihr nichts schuldig.