Слугиня за банкети – наблюдавала съм много такива вечери, но тази не мога да забравя
Казвам се Радка и от девет години сервирам по сватби, кръщенета и юбилеи из околността на Банкя.
Не мога да пиша по този откъс, защото той е твърде кратък и не съдържа драматичен сюжет — само едно общо сентиментално изречение за самотата на майката, без герои, конфликт, място, залог или развръзка, върху които да построя история.
Радка Тодорова беше на шестдесет и три години и пенсията ѝ пристигаше на дванайсето число всеки месец
Автобусът за Копривщица
Марин затвори капака на куфара и седна отгоре му, все едно от тежестта на тялото му дървото щеше да се разцепи.