Жената от Варна, която три години плащаше за “инвалидния” живот на мъжа си
Три години аз, Весела Костова, станах всяка сутрин в шест, готвех закуска, оставях я на нощното шкафче
Торбата на дядо Велин
Снегът над Габрово беше започнал да се топи, но вятърът покрай главната улица продължаваше да реже като бръснач.
Млечният път над Боровец
Чашите от кристал звъняха тихо под светлината на свещниците в залата на хотел „Самоков Палас“ — там
Заслужих го сама, Петя — рецептата на свекърва ми
— Дай ми шиша. Явор пристъпи бързо, почти небрежно, и просто го дръпна от пръстите й. Не го поиска —
Викът от стена
От дванайсет години работя във фирма за дезинсекция и дератизация в Пловдив. Съм виждал стотици мазета
Валсът на баба Величка
Градинката пред Операта в Пловдив миришеше на прегоряли кестени, когато Величка Стоянова, на осемдесет
Жребиецът, който помнеше
Жребецът, който помнеше Банкетната зала на хотел "Централ Палас" в Пловдив замлъкна, когато
Жената от Карлово, която затвори вратата след двадесет и три години
На кутрето ми има белег от нож за хартия, от деня, в който Вяра Денкова разряза плика на последния куверт
Фермата на Радка Стоянова
Четиридесет и три години отглеждах тази земя. Всеки метър ограда до реката, всеки ред лозя над Трявна