Жената избяга от дома и изостави съпруга и децата си, а два дни по-късно получи писмо След като се прибра от работа, бащата реши да гледа мача по футбол на спокойствие, без никакви домашни или родителски задължения. Не искаше да приспива крещящите деца. Но тази вечер всичко се промени – с трясък на вратата съпругата му си тръгна, изгубила търпение. Децата останаха при баща си. Спокойният свят на мъжа с бира на дивана бе изведнъж преобърнат. Ето какво написа съпругът на жена си няколко дни по-късно: „Скъпа моя, Преди няколко дни се скарахме. Прибрах се, пребит от умора. Беше 20:00 часа и исках само да легна на дивана и да гледам мача. Ти беше в лошо настроение и изтощена. Децата се караха и крещяха, докато ги слагаше да спят. Увеличих звука, за да не ги чувам. ‘Няма ли да ти стане нещо, ако малко помогнеш и се включиш в отглеждането на децата?’, попита ти, намалявайки звука на телевизора. Раздразнен, отвърнах: ‘Работих цял ден, за да можеш ти да си стоиш вкъщи и да си играеш на куклен дом’. Започна караницата и обвиненията се заредиха едно след друго. Ти заплака от умора и гняв. Казах ти разни неща. Ти извика, че повече не издържаш. След това излезе от вкъщи и ме остави с децата. Наложи ми се аз да ги нахраня и приспя. На следващия ден не се върна. Взех си отпуск и останах у дома с децата. Минах през всички ревове и стонове. Тичах цял ден из апартамента, без дори миг за душ. Стоях у дома по цял ден и нямах с кого да говоря, ако не е дете под 10 години. Нямаше кога да седна нормално да вечерям – трябваше да се грижа за децата постоянно. Бях толкова изтощен, че можех да спя 20 часа без прекъсване, но това е невъзможно, защото някое дете се буди и вика на всеки три часа. Живях без теб две денонощия. Осъзнах всичко. Разбрах колко си уморена. Разбрах: да си майка е едно непрестанно жертване. Разбрах: това е много по-трудно от 10 часа в офис с вземане на сериозни финансови решения. Разбрах, че си пожертва кариерата и финансовата си независимост, за да си до децата. Разбрах колко е трудно, когато парите не зависят от теб, а от партньора. Разбрах за какви жертви става дума, когато се отказваш от купони или тренировки с приятели. Не можеш да правиш любимите си неща и дори не спиш нормално. Разбрах как се чувстваш, когато си затворена с децата и пропускаш целия свят навън. Разбрах защо се обиждаш, когато майка ми критикува начина ти на възпитание. Никой не познава децата по-добре от тяхната майка. Осъзнах, че майките имат най-голямата отговорност в обществото. За жалост никой не го оценява или хвали. Не пиша това писмо само за да ти кажа колко ми липсваш. Не искам да мине още ден от твоя живот без да чуеш: ‘Ти си невероятно смела, вършиш страхотна работа и те уважавам!’ Ролята на съпругата, майката и домакинята в обществото, макар и най-важната, е всъщност най-малко ценена. Сподели това писмо с приятелките си, за да започнем най-после да признаваме най-важната професия на света – майчинството.

Жената избяга от вкъщи и остави съпруга и децата си, а два дни по-късно получи писмо

След работа, бащата реши да гледа спокойно футболния мач, без да се занимава с домакинство и родителски грижи. Не искаше да приспива децата, които крещяха и скачаха из хола.

Но онази вечер всичко се обърна с главата надолу с един як трясък на вратата, жена му си тръгна, изпуснала си търпението. Децата останаха на баща си. Спокойният свят на един мъж с бира на дивана бе разбит на парчета. Ето какво написа съпругът на жена си няколко дни по-късно:

Мила Веселина,

Преди няколко дни се скарахме. Върнах се пребит от умора. Беше 20:00 и исках само да легна на дивана и да гледам мача на Лудогорец.

Ти беше изнервена и ужасно изтощена. Децата спореха и крещяха, докато ги слагаше да спят.

Аз усилих телевизора, за да не ги чувам изобщо.

Няма да умреш, ако малко помогнеш и участваш в отглеждането на децата, нали? каза ти, като намали звука.

Изпълнен с досада, ти отговорих: Работя цял ден, за да можеш ти да си стоиш у дома и да си играеш с тенджерите!

Спорът се разгоря като селски казан. Сълзите ти покапаха, защото беше уморена и ядосана. Изрекох куп глупости. Ти извика, че повече не можеш да търпиш. После изчезна с такъв замах, че вратата трепери и до сега.

Наложи се аз да нахраня децата и да ги слагам да спят. На следващия ден не се върна. Взех си отпуска от работа и останах у дома с децата.

Изслушах всички театрални ревове и жалби.

Тичах цял ден из апартамента, нямах и пет минути за душ.

По цял ден и нощ единствените ми събеседници бяха две хипер активни хлапета под десет години.

Не можех да седна и спокойно да си хапна трябваше нонстоп да се грижа за децата.

Чувствах се така изцеден, че ако можех, бих спал 20 часа без прекъсване, ама това е мисия невъзможна защото на всеки три часа някое малко чудо се буди и реве.

Два дни и една нощ без теб, Веселина, ми отвориха очите.

Разбрах колко си капнала от умора.

Схванах: да си майка е безкрайна саможертва.

Сега знам: далеч по-тежко е да вариш супа и да вържеш плитки, отколкото да киснеш десет часа в офис и да гледаш едни екселски таблици.

Осъзнах, че си пожертвала професията и финансовата си свобода, за да бъдеш до децата ни.

Почувствах колко е трудно, когато парите не зависят от теб, а трябва да разчиташ на друг.

Разбрах какво изпускаш всеки път, когато отказваш разходка с приятелки или тренировка във фитнеса. Нито любимото си хоби, нито сън като хората можеш да видиш.

Почувствах се, като затворник на играчка къща, лишен от света, докато си затворена с децата.

Проумях защо се обиждаш, когато майка ми се меси и критикува възпитанието на децата никой не ги разбира така, както собствената им майка!

Видях, че именно майките носят най-голямата отговорност в обществото. Жалко, че почти никой не го разбира, а още по-малко цени.

Не ти пиша това само, за да кажа колко ми липсваш. Не искам да мине и ден от живота ти, без да чуеш следното:

Ти си изключително смела, правиш чудесна работа и те уважавам!

Ролята на съпруга, майка и домакиня в нашето общество, макар и най-важна, е и най-недооценена. Прати това писмо на приятелките си, та дано най-накрая започнем да ценим най-трудната и значима професия в света професията Майка.

Rate article
Жената избяга от дома и изостави съпруга и децата си, а два дни по-късно получи писмо След като се прибра от работа, бащата реши да гледа мача по футбол на спокойствие, без никакви домашни или родителски задължения. Не искаше да приспива крещящите деца. Но тази вечер всичко се промени – с трясък на вратата съпругата му си тръгна, изгубила търпение. Децата останаха при баща си. Спокойният свят на мъжа с бира на дивана бе изведнъж преобърнат. Ето какво написа съпругът на жена си няколко дни по-късно: „Скъпа моя, Преди няколко дни се скарахме. Прибрах се, пребит от умора. Беше 20:00 часа и исках само да легна на дивана и да гледам мача. Ти беше в лошо настроение и изтощена. Децата се караха и крещяха, докато ги слагаше да спят. Увеличих звука, за да не ги чувам. ‘Няма ли да ти стане нещо, ако малко помогнеш и се включиш в отглеждането на децата?’, попита ти, намалявайки звука на телевизора. Раздразнен, отвърнах: ‘Работих цял ден, за да можеш ти да си стоиш вкъщи и да си играеш на куклен дом’. Започна караницата и обвиненията се заредиха едно след друго. Ти заплака от умора и гняв. Казах ти разни неща. Ти извика, че повече не издържаш. След това излезе от вкъщи и ме остави с децата. Наложи ми се аз да ги нахраня и приспя. На следващия ден не се върна. Взех си отпуск и останах у дома с децата. Минах през всички ревове и стонове. Тичах цял ден из апартамента, без дори миг за душ. Стоях у дома по цял ден и нямах с кого да говоря, ако не е дете под 10 години. Нямаше кога да седна нормално да вечерям – трябваше да се грижа за децата постоянно. Бях толкова изтощен, че можех да спя 20 часа без прекъсване, но това е невъзможно, защото някое дете се буди и вика на всеки три часа. Живях без теб две денонощия. Осъзнах всичко. Разбрах колко си уморена. Разбрах: да си майка е едно непрестанно жертване. Разбрах: това е много по-трудно от 10 часа в офис с вземане на сериозни финансови решения. Разбрах, че си пожертва кариерата и финансовата си независимост, за да си до децата. Разбрах колко е трудно, когато парите не зависят от теб, а от партньора. Разбрах за какви жертви става дума, когато се отказваш от купони или тренировки с приятели. Не можеш да правиш любимите си неща и дори не спиш нормално. Разбрах как се чувстваш, когато си затворена с децата и пропускаш целия свят навън. Разбрах защо се обиждаш, когато майка ми критикува начина ти на възпитание. Никой не познава децата по-добре от тяхната майка. Осъзнах, че майките имат най-голямата отговорност в обществото. За жалост никой не го оценява или хвали. Не пиша това писмо само за да ти кажа колко ми липсваш. Не искам да мине още ден от твоя живот без да чуеш: ‘Ти си невероятно смела, вършиш страхотна работа и те уважавам!’ Ролята на съпругата, майката и домакинята в обществото, макар и най-важната, е всъщност най-малко ценена. Сподели това писмо с приятелките си, за да започнем най-после да признаваме най-важната професия на света – майчинството.