**Пробно запознанство**
“Какви ли неща не се случват в живота,” мисли си за себе си Райна. “Хората живеят заедно години наред, а после – хоп! – и се разделят. Невероятно.” Имала е доста такива познати, да и самата тя е била в същата ситуация. Макар да не е издържала дълго с тиранина си, но все пак – минало е.
Райна тъкмо беше пенсионирана и живееше сама. Дъщеря ѝ, омъжена, беше в града със собствено семейство. Избягала от селото след гимназията, заминала за колеж в Пловдив, после и за мъж се оженила. Сега само от време на време я посещава – и двамата с мъжа ѝ работят, нямат време. Внучката вече учи в училище.
Още докато работеше, колежките я подтикваха:
“Райно, ей ти, все сама, сама. Мъже на търсене колкото щеш – вдовци, разведени, с които бракът не се получи. Обади се някому, в списанията, в сайтовете – обяви колкото щеш.”
“Срам ме е да звъня аз на някакъв мъж!” отвръщала тя. “И потом, ако се е развел, значи нещо не е наред. Добрите съпрузи не ги оставят жените, а добрите са вече запазени. Не им се доверявам.”
“Райно, никой не те кара веднага да се омъжваш! Познáй се, ако не ти хареса – просто не звъниш повече. Къде е проблемът?” Най-настойчива беше Цвета, която сама беше намерила мъжа си по обява и сега раздаваше щастливи съвети.
**Знакомство по обява**
Все пак Райна се решава да звънне на мъж по обява. Първият път беше странно и страшно да набере номера, но после си помисли:
“И къде е проблемът? Говорим по телефона, не се виждаме. Ако не ми хареса – просто не звъня повече.”
Обаждала се няколко пъти. Мъжете бяха всякакви, а от първия разговор ясно си личеше дали си заслужава. Възприемането ѝ за мъжете даже се промени малко.
“В крайна сметка, може и жената да е виновна за развода. И ние сме различни. А и – чуждата къща с мрак е покрита.”
Така Райна се запознаваше с мъже по обява, но нито един не я грабна. Избягваше разведените – все още не им се доверяваше. Но иронията на съдбата я срещна точно с такъв. Говориха по телефона и Стоян ѝ хареса от пръв глас. Общуваха дълго.
Стоян живееше в съседното село, с къща и двор. Затова я покани у дома си.
“Ела у нас, Райно. Говорим си от време, доста неща разбрахме. Ако не ти бях харесал, нямаше да продължаваш да ми звъниш. Ще те посрещна, става ли?”
“Да, става,” отвърна тя.
Наистина Стоян ѝ допадна с начина си на говорене и отношението към жените. Не говореше зле за бившата си съпруга. Според него се разделили след десетки години брак, отгледали две деца и ги пуснали в самостоятелен живот.
Значи има причина.
Райна не го разпитваше. И на нея не ѝ харесваше да разказва за миналото си – защо да буни стари рани?
Но я подозри нещо, когато попита:
“Стояне, а с децата говориш ли? Идват ли на гости?”
“Не, не общуваме. Те са на страната на майка си, даже не ми се обаждат, камо ли да идват.”
Това я натолкна на мисли.
“Каквото и да се е случило между мъжа и жената, децата трябва да поддържат връзка с родителите си. Ако няма контакт с бащата – нещо е силно объркано.”
Но не сподели това със Стоян.
**Срещата и угощението**
Когато се качваше в автобуса, беше нервна, но постепенно се успокои. След пресечката слезе, а там я посрещна висок, приятен мъж. Погледът му беше весел.
“Райна?”
“Да, аз съм,” усмихна се тя, а усмивката му хареса.
“Е, аз пък съм Стоян. Хайде, ето я и колата ми.”
Показа към черен джип. “Ще караш, да видиш как живея.”
Хареса ѝ, че я посрещна с цветя и не я остави да чака.
Домът му беше двуетажен, с подреден двор. Още от входа личеше, че тук живее трудолюбив човек. Но забеляза и следи от бившата жена – всичко беше уютно и добре подредено.
“Явно и самият Стоян е педантичен, след толкова време едно да си поддържа къщата така,” помисли си тя.
Но започна да се съмнява.
“Жената си тръгна, а всичко остана на него. Какво го е накарало да се откаже от къщата? Интересно как ще отговори…”
Разхождайки се из стаите, си спомняше за съседките си, които живееха с пияни мъже, но не си тръгваха, защото няма къде. А тук – хубав дом, но нещо не беше наред.
“Сядай, ще пием чай,” предложи той.
“Да помогна ли?” попита тя от вежливост.
“Не, не трябва.”
Извади чаши от шкафа, заварителницата вече беше готова. Нареди торта на чиниички, поднасяше ѝ с угледност.
“Хапвай. Искаш ли вино?”
“Не, благодаря.”
“И аз рядко пия, само по празници.”
Докато чакаха, тя похвали къщата му.
“Много хубав дом имаш, Стояне. Вижда се, че го грижиш.”
**Изпитанието на стопанка**
“Е, как да не е! Къщата иска грижа, иначе пропада,” отговори той.
Но след чая Стоян внезапно заяви:
“А сега, Райно, ще те изпитам.”
Тя се изненада:
“Как така?”
“Ето, сгъни масата, избери я добре, измий чиниите, после и подовете. А после да отидем при кравата – да видя дали умееш да я доиш.”
Райна го погледна с удивление. ДажеРайна избухна в смях, вдигна се от масата и каза: “Ти, Стояне, си по-голям комик от Слави Трифонов, ама повече ми харесва по телевизията – там поне мога да сменя канала,” и излезе без да се обръща, оставяйки го да мисли за следващия си “изпит” за някоя по-съгласлива кандидатка.