Знаеш ли, вече три години сме женени с Калоян, а всичко вървеше добре преди самата сватба. След това сякаш той стана съвсем друг човек студен, безразличен, напълно се откъсна от мен. Буквално се чувствах като невидима до него, дори най-дребните ми молби просто се игнорираха.
По време на бременността ми очаквах поне малко подкрепа и грижа от негова страна, но той само ме обиждаше и изобщо не се интересуваше от мен. В тяхната фамилия е прието булката да се подчинява на роднините на съпруга си, особено на свекървата.
Родителите му бяха ужасни викане, обиди, аз постоянно бах виновна за нещо. Калоян нито веднъж не застана на моя страна, нито ми даде рамо. Вечно защитаваше родителите си с думите, че те имали право да “ме възпитават”, а аз съм се държала неправилно. Колкото повече се опитвах да се защитя, толкова по-зле ставаше положението.
Имаше един случай, който още ми тежи свекърва ми се развика и след това ме заключи в мазето за три дни… Можеш ли да си представиш? Никога не съм усещала толкова злоба и липса на човещина. Свекърът ми също се държеше ужасно все намираше за какво да ме смъмри, без изобщо да има основание. Накараха ме да се чувствам виновна за всичко и дори не можех да разбера къде бъркам.
Напоследък все по-често мисля за развод. Просто не издържам вече да живея под постоянен контрол и страх от тяхната преценка. Омъжих се с надеждата за обич и уважение, за семейство, където има взаимно разбиране. Вместо това при всяка среща с неговото семейство избухват скандали, а аз вече не искам да търпя тези обиди.
Моля се нещо да се промени в Калоян, да си спомня човека, в когото се влюбих преди брака. Но не мога да преглътна цялата тази агресия от тяхна страна, а за мен уважението и доверието са най-важното в семейството. Преди два месеца му казах, че искам да живеем сами, той не прие добре идеята и избухна поредният скандал. Въпреки това, събрах сили и си тръгнах. После свекърва ми започна да говори на неговите роднини и съседи, че съм била изгонена заради моето ужасно поведение и бунтарство.
Вчера Калоян ми писа, моли ме да се върна. Може би разбира какво е изгубил. Но не знам какво да правя, колебая се между надеждата, че алармите в него са се събудили, и желанието си най-накрая да избягам от токсичната им среда. Истината е, че съм много объркана и не знам на къде да поема…
