Скоро се запознах с моята приятелка Мария, която ми разказа своята история. Нейният оптимизъм и откритост ме вдъхновиха да ѝ се доверя напълно. Животът ѝ е изпълнен с върхове и спадове. Мария е майка на четири деца на 22, 15 (близнаци) и 5 години. Интересното е, че всяко от децата ѝ е от различен мъж, включително и от три различни брака.
Първият ѝ брак приключва заради алкохолизма на съпруга ѝ, който не е имал желание да се пребори със зависимостта си. Вторият ѝ съпруг е човек, който е разчитал изцяло на нея и майка ѝ за издръжка. Развели се, когато Мария е била на 33 години. В този период тя работи в кол център към голяма софийска фирма и животът ѝ е доста объркан и напрегнат.
С времето първият ѝ съпруг преминава лечение и отношенията между тях се подобряват. Получава възможност да вижда сина си и започва да помага финансово. За съжаление, вторият съпруг напълно изчезва и не проявява никакъв интерес към близнаците. През живота си Мария се среща с различни мъже, но с никой не се получава сериозна връзка. Запознава се с настоящия си съпруг през социалните мрежи.
По време на коледните празници тя замисля екскурзия до Черноморието, която я отвежда в родния град на един мъж, с когото си пишела онлайн. Срещат се и започват страстна връзка, изпълнена с красиви морски вечери. По-късно тя се премества при него и близнаците започват училище в новия град Бургас. За съжаление, отношенията им не просъществуват дълго той решава, че нито съжителството, нито бракът са удобни за него, което води до раздяла. Мария остава в Бургас, защото вече е привързана към града. Най-големият ѝ син решава да живее при баща си, а тя приема това без съпротива.
За да не скучае, Мария се регистрира в сайт за запознанства и среща много различни мъже. Тя не търси сериозна връзка, а просто се наслаждава на живота. Един ден среща Петър, който е с година по-млад и е живял винаги в Бургас. Още при първата среща се разбират чудесно и след десет месеца се женят. Петър няма деца, а Мария ражда тяхната дъщеря. В момента живеят в собствена къща с двор и дори имат малко стопанство. Забележително е, че мечтите и стремежите им съвпадат напълно, без да са им нужни дълги разговори просто всичко идва естествено.
Като слушах разказа на Мария, осъзнах, че не бива да се отказваме никога. Непременно трябва да се грижим за себе си и да развиваме любовта към себе си. Вместо да гоним мъже или идеята за брак, трябва да ценим живота и да не позволяваме тъжните моменти да станат постоянна причина да се чувстваме победени. Децата не са пречка винаги ще се намери някой, който да ни обикне и приеме, независимо от обстоятелствата. Обичай себе си и цени живота!
