Това не е синът ми

Не е моето дете, каза студено милионерът, гласът му ехтящ в мраморния хол. Вземи си нещата и махай се. И двамата. Посочи вратата. Съпругата му притисна бебето в ръце, сълзи изпълваха очите ѝ. Само ако той знаеше

Бурята навън не отстъпваше на тази вкъщи. Елимира остана неподвижна, пръстите ѝ побеляли от силата, с която държеше малкия Борис. Съпругът ѝ, Красимир Драганов, мултимилионер и глава на фамилията Драганови, я гледаше с ярост, която не беше виждала през десетте им години брак.

Красимир, моля те прошепна Елимира с треперещ глас. Не знаеш какво говориш.

О, знам много добре отсече той. Това дете не е мое. Направих ДНК тез миналата седмица. Резултатите са ясни.

Обвинението я удари по-силно от шамар. Коленете ѝ замалко се подкосиха.

Направи тест без да ми кажеш?

Трябваше. Не прилича на мен. Не се държи като мен. И вече не можех да игнорирам слуховете.

Слухове?! Красимир, той е бебе! И е твой! Заклевам се във всичко свято!

Но Красимир вече беше взел решението си.

Нещата ти ще бъдат изпратени в къщата на баща ти. Не се връщай тук. Никога.

Елимира остана още момент, чакайки да види дали това не е просто една от неговите импулсивни решения, които изчезваха за ден. Но студенината в гласа му не оставяше място за съмнение. Обърна се и излезе, цокането на токсите є ехтящо по мрамора, докато гръмотевици гърмеха над имението.

Елимира беше израснала в скромен дом, но беше влезла в света на привилегированите, когато се омъжи за Красимир. Беше елегантна, спокойна и умна всичко, което възхваляваха списанията и което завиждаше висшето общество. Но сега нищо нямаше значение.

Докато Ладата я отвеждаше с Борис обратно в къщичката на баща ѝ в село Габрово, умът ѝ се въртеше. Беше била вярна. Обичала го, стояла до него, когато борсите се сринали, когато медиите го унищожили, дори когато свекърва ѝ я отхвърлила. А сега я изхвърляха като непозната.

Баща ѝ, Тодор Колев, отвори вратата, очите му широки от изненада.

Ели? Какво става?

Тя падна в прегръдките му. Каза, че Борис не е негов Изгони ни.

Челюстта на Тодор се стегна. Влез, щерко.

В следващите дни Елимира свикна с н

Rate article
Това не е синът ми