Току-що разбрах, че имам рак – как да продължа напред?

Току-що разбрах, че имам рак.
Станах тази сутрин както всяка друга, проверявайки списъка със задачи за сватбата. Остават само две седмици, а аз все още трябваше да потвърдя менюто с кетъринга. Телефонът звънна, докато закусвах.
Госпожице Иванова? Говори доктор Петров. Трябва да дойдете в кабинета днес, за да обсъдим резултатите от изследванията.
Тонът му беше различен. По-сериозен. Сърцето ми заби бързо.
Не може ли да ми кажете по телефона?
Предпочитам да говорим лично.
Пристигнах в кабинета с треперещи ръце. Георги искаше да дойде с мен, но му казах, че няма нужда. Колко грешна бях.
Седнете, моля. Докторът избягваше погледа ми. Резултатите потвърдиха рак на гърдата. Открихме тумор от три сантиметра.
Думите ме удариха като юмрук. Рак. Аз. На 28 години. Две седмици преди сватбата.
Какво… какво означава това? Ще умра ли?
С правилното лечение шансовете за възстановяване са добри. Но трябва да действаме бързо.
Излязох от кабинета като в транс. Трябваше да кажа на Георги. Трябваше да отменя сватбата. Трябваше да се обадя на родителите си. Перфектният ми свят се разпадна.
Онази вечер, седнала срещу Георги в нашия апартамент, думите не ми идваха.
Какво ти каза докторът? Изглеждаш много бледа.
Георги, трябва да ти кажа нещо. Вдишах дълбоко. Имам рак.
Лицето му се промени. Стана от дивана и ме прегърна.
Ще преминем през това заедно, прошепна в косата ми. Заедно.
Но сватбата… трябва да отменим всичко. Лечението, химиотерапията…
Георги се отдръпна и ме хвана за ръцете.
Ти нормална ли си? Точно сега имам нужда да се оженим повече от всякога.
Георги, не разбираш какво говориш. Ще бъда болна, без коса, слаба…
В здраве и в болест, помниш ли? Това ще са нашите обещания.
Плаках в прегръдките му онази вечер, но за първи път от диагнозата не се чувствах напълно изгубена.
Две седмици по-късно вървях към олтара с руса перука, която сестра ми бе избрала. Роклята ми беше малко свободна, защото бях отслабнала от стреса, но Георги ме гледаше сякаш бях най-красивата жена на света.
Приемаш ли Георги за съпруг в здраве и в болест? попита свещеникът.
Приемам. Гласът ми звучеше по-силно, отколкото очаквах.
Приемаш ли Елена за съпруга в здраве и в болест?
Георги стисна ръцете ми. Приемам, особено в болест.
Църквата се изпълни с нервни см