„Ти трябва да уважаваш моите права!“ — каза синът ми, без да осъзнава колко лесно може да нарани сърцето на майка си.

“Трябва да спазваш моите права!” — каза синът ми, без да осъзнава колко лесно може да нарани сърцето на майка си.

В този мразовит октомврийски вечер Йоанка, увита в топла хала, сложи на масата чиния с топли банички. Стаята се изпълни с аромата на пресно изпечени сладки, а отвън проникваше студ и вятър. Всички вкъщи се събраха набързо около масата, нетърпеливи да се сгреят с топъл чай и да забравят есенната влага.

Десетгодишният ѝ син, Пламен, мълча седна, взе една баничка, но почти не я досегна — само бодеше вилицата в сладкото и се мръщеше. Погледът му беше тежък, сякаш през деня е разбрал нещо сериозно.

— Какво става, Пламенчо? — попита Йоанка, седейки до него. — Замислен си. Има ли нещо в училище?

Момчето остави баничката и отговори:

— Днес дойде чичо от полицията на час по правата. Каза, че децата имаме права и че родителите често ги нарушават.

Йоанка вдигна леко вежда:

— Е, какво точно разказа?

— Много неща — започна Пламен с важен тон. — Например, че не трябва да ме карате да правя неща, които не искам. Вие и татко трябва да уважавате личността ми. Аз имам личен живот. И имам право сам да решавам как да прекарвам времето си.

— Личен живот? — Йоанка едва задържа усмивка.

— Да! — кимна твърдо синът ѝ. — Например, искам след училище да играя на компютъра, а ти ме караш да правя домашни. Това е нарушение на свободата ми! И пък крещиш, когато не ям зелени чушки! А чичо каза — това е морален натиск! Ами ако ме биете? Това вече е престъпление! Могат да ме вземат от вас, ако поискам.

Йоанка мълчеше. Стоеше, опряна на масата, и го слушаше, сякаш не го познаваше. Спомняше си как беше малък, как плачеше нощем, как се притискаше към нея, а тя стоеше до леглото му, следейки всеки негов дъх. А сега пред нея стоеше „човекът с правата“.

— А учителката? — попита тихо. — Ако те задържи след час, ще викаш ли полицията?

— Разбира се! Това е незаконно задържане. Мога да се оплача. И тя трябва да спазва правата ми.

— А ако я арестуват? Ще ти липсва?

— Ще… — за миг в гласа му се появи колебливост. — Но… да не нарушава тогава!

Йоанка въздъхна, обърна се към мивката и почна да мие чинии. През това време Пламен взе лист хартия и започна да пише нещо бързо. Свършил, подхвърли листа към нея.

На него с детски, но уверен почерк бе изписано:

„Услуги: почистване на стаята — 50 лева, разходка с кучето — 30, пазаруване — 20. Общо: 100 лева на седмица. Дълг от миналата — още 130.“

Йоанка погледна към бележката. В гърдите ѝ заболя. Усещаше, че между нея и сина ѝ се издига стена. Седна, взе друг лист и почна да пише. Ръката ѝ трепереше. В един момент дори се усмихна, но след миг очите ѝ се изпълниха със сълзи. Свършила, прегъна хартията и я подаде на Пламен.

Той я прочете. Писано беше:

„Услуги: безсънни нощи — безброй, перене, чистене, готвене — всеки ден, тревоги — безкрай. Събрания, болници, падания, сълзи, страхове, радости, първи стъпки, първа дума. Молитви, когато болПламен сгушчи листа в ръцете си и, развълнуван, се втурна към майка си, обви ръце около врата ѝ и прошепна: „Прости ми, мамо, не исках да те нараня, просто не знаех…“

Rate article
„Ти трябва да уважаваш моите права!“ — каза синът ми, без да осъзнава колко лесно може да нарани сърцето на майка си.