Ти си грешка на младостта Момиче роди на 16 години. Бащата на детето също беше на 16. Нека пропуснем всички подробности около скандала, но след раждането двамата много бързо се разделиха. Когато момичето разбра, че момчето няма нужда нито от нея, нито от сина им, тя моментално изгуби интерес към детето. Синът израсна при баба и дядо, тоест нейните родители. На 18 години момичето замина с нов младеж в близкия град, не звънеше и не пишеше. Родителите ѝ не търсеха контакти с дъщеря си. Имаше укори и неразбиране – как е могла да изостави детето си? Срам и болка е, че сме отгледали такъв човек. Те отгледаха внука си. Момчето днес ги смята за свои родители. И е безкрайно благодарен за детството, за доброто образование, за всичко. Когато момчето навърши 18, негова братовчедка се омъжваше. На сватбата дойдоха всички роднини, включително и неговата биологична майка. Тогава тя вече беше женена за трети път и имаше втора дъщеря. Най-голямата беше на десет години, най-малката – на година и половина. Момчето бе много развълнуван, искаше да се запознае с майка си, да види сестрите си. И разбира се, да попита: „Мамо, защо ме изостави?“ Както добри и прекрасни бяха неговите баба и дядо, така той все пак тъгуваше и помнеше майка си. Дори пазеше нейна единствена снимка – всичко останало дядо беше изгорил. Жената разговаряше с роднина, разказвайки ѝ колко чудесни дъщери има. – А аз, какво аз, мамо? – попита той. – Ти? Ти си грешка на младостта. Баща ти беше прав, трябваше да направя аборт – каза жената равнодушно и се обърна. … Седем години по-късно, когато вече живееше в удобния си двустаен апартамент с жена си и сина си (благодарение на баба и дядо и родителите на жена си), телефонът иззвъня – непознат номер. – Сине, здравей, чичо ти ми даде номера ти. Обажда ти се майка ти. Знаеш, чух, че живееш близо до университета, където учи сестра ти. Може ли тя да поживее у вас за известно време? Тя ти е роднина. Не ѝ харесва общежитието, а наемите са скъпи, мъжът ме остави, трудно ми е, едната дъщеря е студентка, другата – ученичка, третата скоро тръгва на детска градина – каза тя. – Сбъркали сте номера – отвърна той и затвори. Отиде при сина си, взе го на ръце и каза: – Тогава да се приготвим – първо ще отидем при мама, а после всички заедно на гости при баба и дядо? – А през уикенда ще ходим пак всички заедно на село, нали? – попита малкият му син. – Разбира се, традициите трябва да се спазват! … Част от роднините осъдиха действията на момчето и казаха, че е могъл да помогне на сестра си. Но той смята, че трябва да помага само на баба си и дядо си, а не на непозната жена, за която е просто грешка.

Ти си грешката на младостта.

Момичето роди, когато беше на шестнайсет. Бащата на детето също бе на шестнайсет. Няма да разказвам подробности за скандала, но скоро след раждането се разделиха окончателно. Когато момичето осъзна, че момчето не се интересува нито от нея, нито от сина им, тя веднага изгуби всякакво желание да бъде майка. Синът остана да расте с баба си и дядо си родителите на момичето.

На осемнайсет тя замина с нов млад мъж за съседния град Велико Търново, например. Не звънеше, не пишеше. Родителите ѝ също не търсеха срещи с нея. Имаше обида, болка и недоумение как можа да изостави детето си? Срам и мъка бе да отглеждат такава дъщеря.

Те възпитаха внука. И до днес за него те са истинските му родители. Той е безкрайно благодарен за детството, за образованието, за грижите всичко.

Когато навърши осемнайсет, неговата братовчедка се омъжваше. На сватбата се събраха всички роднини, беше и биологичната му майка. По това време тя вече беше омъжена за трети път и имаше две дъщери.

Голямата беше на десет години, а най-малката на година и половина. Момчето беше развълнувано, искаше да срещне майка си, да запознае сестрите си. И, разбира се, да попита: Мамо, защо ме изостави?

Макар че баба и дядо му бяха чудесни хора, той пазеше спомен за майка си, дори единствената ѝ останала снимка. Всички други снимки дядо беше изгорил. Жената разказваше на роднина колко прекрасни са дъщерите ѝ.

А аз? Какво ще кажеш за мен, мамо? попита той.

Ти? Ти си грешката на младостта ми. Баща ти беше прав трябваше да направя аборт каза тя равнодушно и се обърна.

Седем години по-късно, вече женен, със собствено двустайно жилище в София и син (благодарение на баба, дядо и родителите на жена му), телефонът му звънна непознат номер.

Сине, здрасти, чичо ти ми даде номера ти. Аз съм майка ти. Слушай, знам, че живееш близо до университета, където учи сестра ти. Може ли да я приютиш за малко? Тя ти е семейство. Не харесва общежитието, а наемът е скъп, мъжът ми ме остави, тежко ми е една е студентка, другата ученичка, а третата скоро тръгва на детска градина каза жената.

Съжалявам, объркали сте номера отвърна и прекъсна връзката.

После отиде при сина си, взе го на ръце и каза:

Сега ще се приготвим, и ще отидем на гости при мама, а после заедно при баба и дядо, нали?

А през уикенда ще идем всички на село, така ли, татко? попита малкият.

Естествено, семейните обичаи не бива да се нарушават!

Някои роднини го осъдиха, че не помогна на сестра си. Но той вярваше, че дължи всичко само на баба и дядо не и на непознатата жена, за която е бил просто грешка.

Rate article
Ти си грешка на младостта Момиче роди на 16 години. Бащата на детето също беше на 16. Нека пропуснем всички подробности около скандала, но след раждането двамата много бързо се разделиха. Когато момичето разбра, че момчето няма нужда нито от нея, нито от сина им, тя моментално изгуби интерес към детето. Синът израсна при баба и дядо, тоест нейните родители. На 18 години момичето замина с нов младеж в близкия град, не звънеше и не пишеше. Родителите ѝ не търсеха контакти с дъщеря си. Имаше укори и неразбиране – как е могла да изостави детето си? Срам и болка е, че сме отгледали такъв човек. Те отгледаха внука си. Момчето днес ги смята за свои родители. И е безкрайно благодарен за детството, за доброто образование, за всичко. Когато момчето навърши 18, негова братовчедка се омъжваше. На сватбата дойдоха всички роднини, включително и неговата биологична майка. Тогава тя вече беше женена за трети път и имаше втора дъщеря. Най-голямата беше на десет години, най-малката – на година и половина. Момчето бе много развълнуван, искаше да се запознае с майка си, да види сестрите си. И разбира се, да попита: „Мамо, защо ме изостави?“ Както добри и прекрасни бяха неговите баба и дядо, така той все пак тъгуваше и помнеше майка си. Дори пазеше нейна единствена снимка – всичко останало дядо беше изгорил. Жената разговаряше с роднина, разказвайки ѝ колко чудесни дъщери има. – А аз, какво аз, мамо? – попита той. – Ти? Ти си грешка на младостта. Баща ти беше прав, трябваше да направя аборт – каза жената равнодушно и се обърна. … Седем години по-късно, когато вече живееше в удобния си двустаен апартамент с жена си и сина си (благодарение на баба и дядо и родителите на жена си), телефонът иззвъня – непознат номер. – Сине, здравей, чичо ти ми даде номера ти. Обажда ти се майка ти. Знаеш, чух, че живееш близо до университета, където учи сестра ти. Може ли тя да поживее у вас за известно време? Тя ти е роднина. Не ѝ харесва общежитието, а наемите са скъпи, мъжът ме остави, трудно ми е, едната дъщеря е студентка, другата – ученичка, третата скоро тръгва на детска градина – каза тя. – Сбъркали сте номера – отвърна той и затвори. Отиде при сина си, взе го на ръце и каза: – Тогава да се приготвим – първо ще отидем при мама, а после всички заедно на гости при баба и дядо? – А през уикенда ще ходим пак всички заедно на село, нали? – попита малкият му син. – Разбира се, традициите трябва да се спазват! … Част от роднините осъдиха действията на момчето и казаха, че е могъл да помогне на сестра си. Но той смята, че трябва да помага само на баба си и дядо си, а не на непозната жена, за която е просто грешка.