**Позор в торбичката**
Славка подреждаше дрехите в гардероба си, когато неочаквано звъннаха. На прага, с широка усмивка, стоеше свекърва й – Радка Димитрова.
— Здравей, снашко! Реших да попиеем малко чай, — заяви тя бодро.
— Влизайте, — Славка се усмихна от учтивост, макар че в душата й всичко се сви. — Само ще подредя нещата и ще се нахвърлим на чайчето.
Влязоха в хола. Славка продължи да сгъва дрехите, докато свекърва й се настани в креслото и я наблюдаваше с явен интерес.
Не устоявайки, Радка Димитрова забеляза една торбичка с покупки до стола. Погледна вътре и изведнъж очите й станаха като чинии:
— Славка! Какъв срам е този?!
— Пак си накупила парцали! — озъби се тя, поглеждайки пакетите на дивана.
— Това са стари неща, — отговори Славка, като си завъртя очи. — Почиствам гардероба.
— Синът ми знае ли на какво харчиш парите? — попита я злобно свекърва й.
— Аз също работя, между другото, — сухо отвърна Славка, забързвайки, за да сложи край на разговора.
Но Радка не се спря. Извади едно от роклите и започна да го разглежда с критичен поглед.
— В такова само по улиците да се разхождаш, — язвително забележи тя.
— Этикетката е на място. Още не съм го носилa, — ледено отговори Славка, опитвайки се да си го вземе.
— И добре! — проворка свекърва й, връщайки го. — Не е ли в твоите години малко късно да се младиш?
— На двайсет и девет съм, не на петдесет, — с мразлива усмивка й напомни Славка.
— На твоята възраст трябва да носиш по-дълги и по-скромни рокли, а не да показваш всичко, — осъдително издиша Радка. — Ето защо още нямам внуци!
— Какво общо има гардеробът ми с децата? — попита Славка, сдържайки яда си.
— Много просто: ако се обличаш така провокативно, значи търсиш някого по-млад, — с вид на експерт заяви свекърва й.
Славка пребледня от гняв:
— Според вас, омъжена жена трябва да носи ли було?
— Жена с позиция трябва да се облича скромно! — поучително изрежи Радка. — А ти… Да ти видях бельото!
— Ряхaли сте в дрехите ми?! — възмути се Славка, чувствайки как кръвта й закипява.
— Никой не е ровил! — отвърна свекърва й. — Просто видях във ваната. И знаеш ли какво? Прилична жена не би носилa такива конци!
— Сериозно ли говорите? — Славка сти със юмруци. — Да си купя ли специално бельо за офиса?
— Аз смятам, че прилична жена изобщо не носи такива неща, особено като е омъжена! — свекърва й дори удари с юмрук по подлакотника.
— На двайсет и девет съм, млада съм, и имам право да изглеждам привлекателно, — през зъби прошепна Славка.
— Не! Ти умишлено се обличаш, за да те гледат другите мъже! — театрално разпростря ръце Радка.
— Мислете си каквото искате, — уморено каза Славка, — но ще се обличам както си поискам.
— Безсмислено е да ти обяснявам! — бръкна свекърва й, стана и излезе, силноТова беше капката, която преля чашата – Славка реши, че вече няма да търпи намесите в личния й живот.