**Дневник на Галя**
Стефка, ама там зиме е студено! Печно отопление, дърва за огрев трябва да носиш! Мамо, ти си селянка, в детството ти само такъв живот си имала. Дядо и баба цял живот в село са живели, и нищо. А през лятото ще е страхотно градина, горски плодове, гъби в гората да бериш.
Галя тъкмо започваше да свиква с пенсионния живот. Шестдесет години на гърба, тридесет и пет от тях счетоводител в завод. Сега можеше спокойно да пие сутрешен чай, да чете книги и да не бърза никъде.
Първите месеци на пенсия се наслаждаваше на тишината и спокойствието. Ставаше когато й скимне, закусваше без прибързаност, гледаше предавания.
В магазина ходеше когато й е удобно, без опашки. След четиридесет години работа това бе истинско щастие.
Дъщеря ѝ Стефка й се обади в събота сутрин:
Мамо, трябва да поговорим. Сериозно.
Какво стана? обърка се Галя. С Марийка всичко наред ли е?
С дъщеря ми е добре. Ще дойда, ще ти разкажа. Но не се притеснявай!
Тази фраза я подлудя още повече. Когато децата казват не се притеснявай, значи има защо.
След час Стефка вече седеше в кухнята, гладейки кръглия си корем. Тридесет и две години, втората дете на път, а за мъжа си този Иван още не бе сключила брак.
Макар и да живеят заедно четири години, дъщеря им Марийка расте, а те все едно не смятат брака за важно.
Мамо, имаме проблем с жилището, започна Стефка, нервно свивайки ръкавите на чашата. Наемодателката вдига наема. Едва се справяме с сегашния, а тя още две хиляди иска.
Галя кимна съчувствено. Знаеше, че на младите им е трудно. Иван работи тук-там днес товарач, утре куриер, после охрана. Стефка в отпуск по майчинство, скоро ще е втори път.
Мислихме да се изнесем, за да е по-евтино, продължи дъщеря ѝ, но с дете никой не иска да дава под наем.
И какво сте решили? попита майката, вече усещайки някаква уловка.
Затова и дойдох, Стефка нервно смачкваше ъгъла на пуловера си. Мамо, може ли да живеем при теб? Временно, разбира се. Докато спестим, може после да вземем ипотека.
Галя се захлеби от чая. В двустайния панелен блок и така е тясно, а тук цяло семейство с малко дете, а още едно на път.
Стефка, как ще се набутаме всички? Имам само две стаи, и то малки.
Мамо, ще се оправим. Важното е да спестим. Сега даваме тринадесет хиляди наем, представи си! За една година става сто и петдесет! А тези пари могат да бъдат първа вноска за жилище.
Галя си представи картината: Иван с навика да ходи по жилището в гащите, да вика по телефона.
Марийка с непрестанния си плач, играчки из всякакви ъгли, анимации на пълна сила. Стефка с корема, капризи и изисквания за специално внимание.
А къде ще спи Марийка? Опита се да намери разумни доводи.
В голямата стая с нас ще сложим детското легло. А ти в малката ще се настаниш. Няма да ти трябва много място диван, телевизор. Нормално!
Стефка, ама тъкмо пенсионирах се, искам малко спокойствие. Четиридесет години работих, уморявам се!
Дъщеря ѝ въздъхна, сякаш майка ѝ бе казала нещо абсурдно:
Мамо, какъв спокоен живот на шестдесет? Още си здрава. Баби на твоите години активно гледат внуци.
Това звучеше като укор. Сякаш другите баби са полезни, а тя егоистка.
Освен това, продължи Стефка, имаш си къща в село. Чудесна, баба я поддържаше винаги. Можеш да живееш там. Чист въздух, тишина за пенсионер идеално.
В село? препита Галя, не вярвайки на ушите си.
Да. Къщата е добра, здрава. Можеш градина да си направиш, домати да отглеждаш. Здравословно е, лекарите препоръчват на възрастните хора повече чист въздух.
Галя усети как нещо в нея замръзва. Къщата е на трийсет километра от града, автобусът ходи само сутрин и вечер.
Стефка, ама там зиме е студено! Печно отопление, дърва за огрев трябва да носиш.
Мамо, ти си селянка, в детството ти само такъв живот си имала. Дядо и баба цял живот в село са живели, и нищо. А през лятото ще е страхотно градина, горски плодове, гъби в гората да бериш.
Говореше сякаш ѝ предлага луксозен курорт, а не изселване в село без удобства.
А ако ми потрябва лекар? Или в аптека? Или храна да купувам?
Мамо, не ще ходиш всеки ден! Веднъж месечно за преглед и стига. А храната може наведнъж много да си купиш, в замраз






