Женена съм от почти 13 години. Почти през цялото това време живеем с родителите на съпруга ми. Два пъти сме се изнасяли, за да живеем самостоятелно, но и двата пъти те започваха да се оплакват защо им е толкова голяма къща, и ние се връщахме обратно. Имам чудесна свекърва. Много рядко сме се карали.
И свекърва ми, и аз знаем, че някои теми и отношения са чувствителни, затова избягваме да ги обсъждаме. Споделяме домакинските задължения – готвене, пране, почистване и т.н. Единственият проблем със свекърва ми е нейният стремеж към контрол.
Дълго време това не ми пречеше особено, понякога дори беше удобно. От нейната гледна точка не готвя достатъчно добре, имам различно мнение и т.н.
Затова предпочитах да работя повече и да нося пари вкъщи за храна, вместо да готвя. Смятах, че не си струва да обтягаме отношенията, защото така или иначе няма да е доволна – ще ме критикува и ще изхвърли всичко на кучетата. След време започнах да забелязвам, че съпругът ми търси съвети и говори само с майка си и брат си.
Влизах в стаята, а тримата седяха и разговаряха. Но щом се появя, млъкваха, докато не изляза. Когато попитах съпруга ми какво става, той отговаряше: „Нищо, просто си седяхме като семейство и говорехме за миналото. Мама каза, че така или иначе няма да разбереш, затова няма смисъл да говорим с теб.“
Опитах се няколко пъти да говоря със съпруга си за отношенията ни, но той винаги избягваше разговора, като казваше: „За какво да говорим с теб? Само майка ми ме разбира.“
Последните три години не работи и започна да пие. Опитвам се да не го дразня, но по някакъв начин всяко мое действие го изнервя.
Майка му казва, че трябва да съм щастлива, че пие вкъщи, а не навън (за да може да го наглежда), но аз виждам, че съпругът ми все повече затъва. Имаме син, и не искам той да вижда баща си в такова състояние. Опитах се да говоря с майка му – изглеждаше, че се съгласява, че това е проблем. Но когато я помолих да се намеси, тя ми отговори, че съм разглезена, ако синът ѝ не ми е достатъчно добър.
„Стои си у дома, не излиза, не ти изневерява – какво повече искаш?“
Наскоро се случи неприятна ситуация и за първи път от много години преминах границата, която майка му никога не позволява да се пресича. Тя не понася, когато някой поставя под въпрос нейните начини или ѝ се противопоставя.
Не използвах обидни думи – просто нарекох тях тримата (майка му, съпруга ми и брат му) „светата троица“. Те винаги вярват, че са прави за всичко. Това се отнася за всички сфери на живота и за всички хора около тях.
Свекърва ми ми каза, че би предпочела да я нарека с някоя груба дума, отколкото да я обидя по този начин.
Тя ми каза да си събера багажа и да си тръгна, където си искам. Сега съм враг номер едно.
Мога да наема апартамент и да се изнеса със сина си, но това не е решение. Искам да запазя семейството си. Обичам съпруга си, но той ми каза – или живеем заедно (той и майка му), или да си тръгвам.
Извинявам се за хаотичното съобщение, просто не знам какво да правя. Искам да запазя семейството си, но не мога повече да живея така.
Отговорът на съпруга ми за всичко е: „Свикни и живей тихо заради мира.“
Предварително благодаря за отговора ви.