На пръв поглед, Мария изглеждаше като щастлива жена майка на три деца, владееше няколко чужди езика, работеше като анализатор в голяма софийска банка, получаваше добра заплата, изглеждаше поддържана и имаше изискан вкус. Съпругът ѝ, Тодор, прекара последните пет години вкъщи, без да показва желание да си намери работа. След като се родиха децата, Мария се върна на работа и доходите ѝ им позволиха да наемат страхотна детегледачка. Живееха в апартамент, наследен от бабата и дядото на Тодор, а Мария при това взе и заем, с който купи едностайно жилище, което отдаде под наем, за да облекчи семейния бюджет.
Мария беше мекосърдечна и състрадателна жена, опитваше се да разбере положението на Тодор и дълго търпеливо чакаше да предприеме нещо, за да помага финансово. Те се сближиха с друго семейство Ивелина и Божидар, и бързо станаха близки приятели, често прекарвайки ваканциите си заедно по българското Черноморие.
Неочаквано нещастие ги застигна, когато Божидар се разболя тежко, а Мария предложи не само морална подкрепа, но и финансови средства, с цел да помогне във времената на трудност. По-късно, когато Божидар почина, Мария продължи да подпомага Ивелина, за да ѝ помогне да се справи с загубата и трудностите.
Изведнъж Тодор съобщи на Мария, че има друга жена и че я напуска. Мария беше смаяна и не можеше да проумее нито внезапната му промяна, нито избора му. С разбито сърце и объркана от случилото се, тя потърси утеха в дома на най-добрата си приятелка, Ивелина. Там видя Тодор и всичко ѝ стана ясно разбра цялата истина за предателството.
Изтощена, Мария се прибра у дома и получи телефонно обаждане от свекърва си, която я упрекна, че е виновна за тръгването на Тодор и за това, че той пет години не е работил. Обвини я, че е занемарила семейството заради работата си и тези думи тежко легнаха върху Мария, карайки я да се съмнява дали е направила правилния избор и действията си до този момент.






