Днес реших да запиша всичко, което ни се случи, като малък дневник. С моята съпруга взехме ипотека за апартамент в София нашият първи дом заедно. След ремонта и голямото пренасяне на багажа, успяхме най-накрая да се нанесем след месец тичане по разни институции и строителни магазини. Бяхме развълнувани и решихме, че ще бъде хубаво да опознаем съседите си.
Поканихме бабата и дядото от срещния апартамент на чай в петък вечер. Те изпиха чая си подозрително бързо и когато разбраха, че жената до мен е моя съпруга, а не дъщеря, изведнъж намериха оправдание да си тръгнат по спешност.
На следващата сутрин събота чу се почукване на вратата. Беше полицай, който поиска нашите лични документи и моите, и на жена ми. Малко се учудихме, още повече когато ме попита за свидетелството ни за брак. Започнахме да ровим из кашони и папки, защото след прехода трудно се намира всичко, но след десетина минути открихме документа.
Полицайят погледна жена ми, която изглеждаше още по-млада без грим и с две плитки от вчера, и се извини, че сме наранили спокойствието на съботната ни сутрин. Накрая излезе, но преди това каза, че е получено сигнал, че в този апартамент живее мъж с малолетна.
Тогава ни стана ясно защо бабата и дядото бързо си тръгнаха явно им се стори, че съпругата ми е твърде млада. Аз съм на 24, а жена ми Десислава е на 26, но често я бъркат със ученичка, особено когато реши да се подмлади с две плитки и без грим.
В кварталния магазин не продават алкохол без лична карта или шофьорска книжка, така че от време на време се шегуваме, че Деси трябва да си носи всички документи дори за бира. Цялата ситуация е смешна и леко странна, но реших да обръсна брадата си, да не би да изглеждам като четиридесетгодишен татко с тийнейджърка дъщеря.
Българският хумор определено не ни е изневерил и понякога се чувствам като герой от някой народен анекдот.
