Съпругата ми спеше до мен… и изведнъж получих известие във Facebook – непозната жена ме помоли да я добавя. Приех поканата и попитах: „Познаваме ли се?“. Тя ми отговори: „Чух, че си се оженил, но още те обичам.“ Беше стара приятелка, изглеждаше много красива на снимката. Затворих чата и се загледах в съпругата си, която спеше кротко след дълъг ден на работа – в нов дом с мен, далече от родителите си и всичко познато. Спомних си как родителите ѝ винаги са били до нея, а тя сега ми се е доверила напълно. Тогава блокирах жената и заспах до съпругата си. Аз съм мъж, не дете – заклех се във вярност и ще се боря винаги да съм достоен съпруг, който не предава половинката си, нито разрушава семейството си…

Съпругата ми спи до мен… и изведнъж получавам известие във Facebook една жена ми изпраща покана за приятелство.

Приемам я. Изпращам ѝ съобщение: Познаваме ли се?

Тя ми отговаря: Чух, че си се оженил, но аз все още те обичам.

Това е приятелка от миналото. На снимката изглежда много красива.

Затварям чата и поглеждам към съпругата си, която спи спокойно след напрегнат ден в офиса.

Гледам я, мислейки си колко се чувства сигурна да заспи така спокойно в новия ни дом заедно.

Тя е далеч от дома на родителите си, където е прекарвала всеки ден заобиколена от семейството си. Когато е била тъжна, майка ѝ винаги е била до нея, за да ѝ поплаче на рамото. Брат ѝ или сестра ѝ са ѝ разказвали шеги, за да я развеселят. Баща ѝ малко след работа ѝ е носил любимите лакомства, а сега тя ми се доверява напълно.

Всичко това преминава през ума ми и тогава вдигам телефона и натискам Блокирай.

Обръщам се към нея и заспивам до нея.

Аз съм мъж не дете. Дал съм й обет за вярност и ще продължавам да го спазвам. Ще се боря винаги да бъда такъв мъж, който не предава съпругата си и не разбива семейството си…