Спомените на едно сърце: как малките глупости развалят семейства

Ох, деца, чуйте стария Макар че в дом за възрастни хора мълчанието е закон, за мен то само напомня как някога животът крещеше наоколо. А знаете ли кое помня най-ясно? Не празниците, не подаръците, а глупостите, които разбиват семейства.

Имах познати Анка Василева и сина ѝ, Венцислав. Живяха спокойно, докато той не доведе една млада. Казваха ѝ Десислава. Хубавичка, нагримирана, ноктите като ножове, но уви към работа или домакинство ръцете ѝ бяха мързеливи.

Анка още от първата среща стисна устни и ми шепна:
Нещо ми е подозрителна тази мома.

И не без причина. Когато Десислава пръв път миеше чинии, по-скоро размаза мръсотията. А после и заяви:
Няма да си цапам ръцете, това не е за мен.

А свекървата ѝ отвърна:
И аз няма да ти почиствам. Мий, тук не е хотел!

А тя само сви рамене. Помислих си, че няма да издържат дълго. Но Венцислав настояваше:
Обичам я! Женя се!

Анка го увещаваше по всякакъв начин, но напразно. Сватбата била за два месеца, а след седмица им предаде ключовете от апартамента.

Но радостта ѝ не трая дълго един ден отиде на гости, а там Боже, деца, такъв безпорядък, че по-добре да запалиш къщата и да я построиш наново! Прашинка, мръсни съдове, разхвърляни дрехи. А Десислава, вместо да изчисти, седи, лактузва нокти и заявява:
Търся себе си. Работата ще ме намери, когато ѝ е време.

А свекървата ѝ:
Не работата ще те намери, а банковите изнудвачи, когато мъжа ти не изплати заемите!

Защото Венцислав вече имаше два кредита, а трети взе за нейните капризи. А Десислава, представите си, поиска и кола.
Защо? попита Анка.
За да ходя на интервюта с кола те гледат другояче! отвърна гордо.

Препираха се така, докато Анка, избърсвайки праха от хладилника, не каза:
Познавам сина си. Няма да издържиш тук дълго.

А тя ѝ в гръб:
Той ме обича!

Анка вече беше решила нито стотинка повече за дълговете им. И не сърба: след месец Венцислав притича не за кола, а да моли майка си да поеме кредит.
За нас, мамо! Аз ще го изплащам! молеше.

А тя му:
Знам на кого обеща тази кола. Но на мой гръб няма да стане.

Той си тръгна намръщен, каза на Десислава, че няма пари. А тя как

Rate article
Спомените на едно сърце: как малките глупости развалят семейства