По време на обедната си почивка, Венета решава да отбие в любимото си кафене. Докато влиза, забелязва съпруга си с друга жена и решава да ги проучи. Венета спира на прага на кафенето, когато вижда Иван с непозната в този момент се зарича да им даде урок.
Издъхвайки тежко, тя излиза от офис сградата. Денят беше изпълнен с грижи и напрежение. Наистина ли му трябваха тези доклади точно сега? Можеше да ги приготви утре. Уморена, тя решава да си вземе почивка в кафенето, където обичаше да похапва. Вече си представяше вкусната шопска салата и ароматна кафе, които щяха да й върнат усмивката.
Влизайки, забелязва, че мястото е почти празно. Приготвя се да седне на обичайната си маса, когато изведнъж вижда познат силует. Иван. И не е сам до него седи елегантна жена.
Венета замръзва, сякаш я е посипал лед. Непознатата изглеждаше като излязла директно от модно списание платинена блондинка с прилепнала рокля и бляскави бижута. Гримът й беше перфектен. Тя и Иван си говорят с усмивки, той ѝ шепне нещо, а тя се смее и го докосва леко по ръката.
Сърцето на Венета се свива. Еха, значи така, помисли си, почти изкушена да се втурне към тях и да устрои сцена. Но се спира. Не, това ще бъде твърде лесно.
Вместо това, тя се връща назад и започва да мисли. Ще му покаже истински спектакъл.
Избира маса от другата страна, но така, че да ги вижда. Поръчва си салата и кафе, но не бърза да яде. Взима телефона и набира номера на Иван. Неговият телефон започва да звъни на масата. Той поглежда екрана и бързо го изключва. Венета усмихва се. Значи не иска да вдига? Интересно какво толкова важно си говорят
Не откъсвайки поглед, тя ги наблюдава. Иван се навежда към блондинката, шепнейки й нещо. Тя избухва в смях, покривайки устата си. На пръста й блести голям диамантен пръстен.
Сърцето на Венета се забива. Обръща се настрани, опитвайки се да се успокои. Стига, Венета, не се паникьосвай, казва си, смачквайки нервно салфетката.
Спомените се връщат първата среща, срамежливите срещи, признанията в любов. Всичко това било лъжа? Сега ли си играе на две фронта? Стиска зъби, но решава да продължи да наблюдава. Искаше да вярва, че това е просто колега. Да, твърде добре подготвена и твърде близо до него.
Задържайки телефона, тя продължава да ги гледа. Тогава забелязва мъж, минаващ покрай масата й. Висок, красив, с леко сивеникави коси. Сякаш излязъл от реклама. И тогава я осенява. Решително му маха.
Извинете, обръща се към него.
Да? той спира и я поглежда.
Имам една странна молба Венета спира за момент, мислейки как да го каже, искам да направя една малка сцена. Нищо сложно. Виждате ли онзи мъж там? кимва към Иван, това е съпругът ми. И явно усмихва се горчиво, ме изневерява. Бихте ли се включили? Искам да го накарам да почувства същото.
Мъжът се замисля за миг, после се усмихва.
Защо не? казва и сяда срещу нея.
Аз съм Венета, представя се тя.
Калин, отвръща той.
Тя се усмихва, опитвайки се да остане спокойна, въпреки че сърцето й лудее. Поглежда към Иван. Той я забелязва. В очите му се чете объркване.
Очевидно не очакваше да я види там. Особено с друг мъж. Иван замръзва за миг, после се обръща към своята събеседничка. Опитва се да се преструва, че всичко е наред, но Венета забелязва как се напъва.
Тя се изправя. Преструва се, че е завладяна от разговора с Калин. Навежда се към него, сякаш споделя нещо много интересно. Той хваща играта усмихва се, кима по подходящите моменти.
Венета хвърля поглед към Иван и блондинката. Вече той явно е нервен. Започва да барабани с пръсти по масата. Поглежда ги странично.
Блондинката му говори, но вече не му е толкова весело. Венета решава да предприеме следваща стъпка. Поема Калин за ръка. Той, разбирайки намека, леко стиска пръстите й. Иван ги гледа по-дълго. Казва нещо на жената до него, и тя спира да се смее. Венета се чуди докъде ще стигнат в тази игра.
Страхотен актьор си, Калин, шепне му тя.
Виж колко е напрегнат, отвръща той тихо. Погледни лицето му. Мислиш ли, че сме го измъчили достатъчно?
Да минем покрай тях, предлага Венета. Да видим как ще реагира.
Калин кимва. Стават и тръгват към изхода, минавайки покрай масата на Иван. Докато минават, Венета решава да удари последен удар. Обръща се към него с най-невинната усмивка:
О, здрасти, скъпи! Каква приятна изненада да те видя тук. Коя е твоята приятелка?
Иван явно се затруднява. Блондинката го гледа, очаквайки обяснение.
Това е, започва той, колега.
Блондинката намръщва се.
О, колега? Венета вдига вежди. Интересно! А мислех, че днес си с клиенти.
Иван стиска зъби.
Венета, какво е това представление? приближава се, загубил търпение. Кой е този? Какво си позволяваш?
А ти? Какво ще каже т
