Сони, покажи Алис навън; все пак е вечер. Така ще се чувствам по-безопасно – каза приятелката ѝ. Ако знаеше как щеше да свърши това.

С Мери бяхме приятелки още от гимназията, а след това учихме заедно в университета. Тя винаги е била красива, поради което се омъжи за наш съученик през втората година. Сони беше просто едно обикновено момче от селото, но с невероятно добро сърце. Още когато им се роди дъщеря, аз също се ожених, но бракът ми се оказа не такъв, какъвто го бях планирала. С Антъни живяхме заедно малко повече от година, а после се разделихме. Така и не се сдобихме с деца. Виждах се често с Мария.

Тя ме подкрепяше след развода ми. А когато се роди втората им дъщеря, те дори ме направиха кръстница. След този момент станах още по-близка със семейството им.

– Толкова ми е жал за теб. Дори не знам какво бих направила, ако бях сама. Но дори не искам да мисля за това, защото моят Сони е различен. Той ме обича и никога не би ме наранил.

Веднъж Мери имаше годишнина. Празнуваха вкъщи, тъй като втората дъщеря, моята кръстница, още не беше навършила годинка. След като гостите си тръгнаха, аз реших да помогна, почистих масата и измих чиниите. Беше вече около единайсет вечерта, когато тръгнах да се прибирам, а аз живея на съседната улица.

– Сони, заведи Алиса вкъщи, на улицата е нощ. Така ще е по-безопасно за мен. Тази нощ вървяхме по улицата, осветена от фенери. Не знам как, но двамата със Сони се целунахме на шосето.

Беше като в сън. Не знам какво владееше и двама ни по това време. От този момент нататък започнахме да се виждаме тайно. Всичко беше толкова романтично. Той ми подаряваше цветя, подаръци, обич, която толкова ми липсваше. Все по-рядко ходех в къщата на приятеля си. Измислях си какви ли не истории, само и само да не я срещна. Със Сони сякаш живеех в рая. Той идваше да ме види все по-често.

Един ден Мери дойде при мен и се разплака. Каза ми, че съпругът ѝ се е променил толкова много, че усеща със сърцето си, че е с някоя, и как ще живее с това. Погледнах я и не изпитвах никакво съчувствие към нея. Мислех си, че и аз имам право на щастие, дори и на чуждо… Но всичко се промени един-единствен ден.

Прибрах се от работа много разстроен. Имах главоболие, а по това време се нуждаех от подкрепата на Сони повече от всякога. Той дойде да ме види, както беше уговорено. Но вместо да ме съжали, да ме погали, той просто каза, няма страшно, по-добре ме остави да хапна.

Този ден супата не беше добра, котлетите бяха изгорели. Той се ядоса и каза, че не съм била домакиня, и това беше всичко. Сякаш от очите ми се беше спуснала завеса.

Какво бях направила? За какво беше всичко това? Мери ми се беше доверила, а аз се държах така. И не знам колко дълго щеше да продължи, ако не беше ситуацията с котлетите. Осъзнах, че романтиката не трае дълго и започва ежедневието: мръсни чорапи, неизмити чинии, зле изгладена риза. Осъзнах, че той е най-обикновеният мъж, каквито има толкова много на този свят. Просто трябва да изчакаш, докато твоето щастие се появи на хоризонта.

Скъпи момичета, не забравяйте, че преди да се влюбите в чужд мъж, помислете добре дали си струва. Повярвайте ми, той е точно като всички останали. Романтиката ще отмине много бързо, а ежедневието ще остане.

Rate article
Сони, покажи Алис навън; все пак е вечер. Така ще се чувствам по-безопасно – каза приятелката ѝ. Ако знаеше как щеше да свърши това.
Преди две години със съпруга ми живеехме много трудно, нямахме пари и решихме да отидем да работим в чужбина.