Спомням си как кучето Бончо за пръв път видя семейството си след дълга раздяла. Сякаш времето бе спряло той се втурна към тях с чиста радост, а опашката му се мяташе като бесен вятър! Бончо не спря да ближе ръцете на близките си и сякаш изказваше цялата си благодарност, че отново вижда хората, които винаги са били до него. Истинско събиране, което разчувства всички ни.
Въпреки трудностите, през които премина сами знаете, времето на изпитания рядко подминава никого Бончо не изгуби своя ведър характер. Винаги махаше с опашка и запазваше щастието в погледа си. Георги Манев бе човекът, който реши да разкаже историята му в снимки, под профила @bulgarianterrierboncho в Инстаграм, където успя да привлече повече от 45 хиляди последователи. Фотосите показваха непрекъснатата позитивност на Бончо, независимо от самотните хранения, редовните прегледи при ветеринаря или всички трудности, които животът му поднасяше.
Ветеринарят му назначи специална диета и вече е много по-добре! Понякога още забравя кой съм, но в повечето случаи ме разпознава и ме обича това само потвърждава колко важно е редовно да водим животните на лекар, дори когато изглеждат здрави, споделяше Георги.
Днес Бончо е щастливо и здраво куче, обожава да играе и изследва света истинския дух на всяко българско куче. Трудно можеше човек да бъде по-горд с верния си приятел.
Събирането им бе истинско чудо семейството успя да събере нужните левове за операция, която спаси Бончо. А моментът, в който най-после го прегърнаха ще остане завинаги в сърцата ни. Радостта на кучето се усещаше във въздуха, а усмивките на хората не слязоха от лицата им.
Такива мигове са безценни виждаш силата на обичта и надеждата тук, под българското небе, както се говори от старо време: Където има вярност и сърце, чудото не закъснява.И ето под светлите звезди на пролетната вечер, докато Бончо се сгушваше до своето семейство, надеждата изглеждаше по-силна от всякога. Всяка трудност, всяко изпитание вече бяха само части от една по-голяма история историята на доброто, което винаги побеждава. А когато Бончо отново легна на любимото си одеяло, заобиколен от обич и всеотдайност, хората край него знаеха: понякога достатъчно е просто да вярваш, че след всяка дълга раздяла идва най-светлото завръщане.
