Спомням си тези трудни времена, когато живеех само с дъщеря си и оцелявахме единствено с издръжката, която плащаше нейният биологичен баща. Бившият ми съпруг носи цялата вина за това, че дори не можех да си намеря работа правеше всичко възможно да спре всяка възможност пред мен, в която бих могла да бъда наета. А и ако някой все пак ме вземеше на работа, след време изненадващо ме уволняваха, без никакво обяснение. Не беше трудно да се досетя кой стои зад това.
Всичките ми неволи започнаха когато подадох молба за развод. Вече не можех да понасям присъствието на този човек до себе си. Мечтаех просто да си тръгна без кавги и скандали, ала не стана така. Бившият ми съпруг яростно се бореше срещу развода.
След раздялата, се преселих с дъщеря си, Севдалина, при моите родители в Пловдив. Докато майка ми гледаше внучката си, аз тръгнах да търся работа. Всъщност, нямах трудов опит, освен това, че някога бях работила като касиерка. Не умеех нищо друго. Бившият ми мъж, Димитър, беше управител на голяма верига хранителни магазини, а чрез връзките си се грижеше да не ме приемат никъде на работа.
Не ме взеха нито веднъж в магазините из целия град, а ако ме и наемаха, след кратко време ми даваха пътя.
Димитър винаги се смееше ехидно и твърдеше, че няма общо с това, обвиняваше ме, че съм необразована и неспособна за нищо. Управляваше финансите си така, че издръжката, която ни плащаше, беше абсолютно минимална, нищо, че заплатата му беше предостатъчна. Аз и майка ми кретахме едвам успявахме да покрием сметките, храната и най-необходимите неща за дъщеря ми само с пенсията на майка ми и издръжката.
Всеки път, когато Димитър идваше да види дъщеря си, започваше да ме унижава. Внушаваше ѝ как майка ѝ е глупава жена, напуснала съпруга си и затова сега живеем в бедност, без хубави играчки и с оскъдна храна, а добрият татко бил единственият, който ѝ съчувства.
Накрая ѝ оставяше доста левове и си тръгваше. Отначало не обръщах особено внимание на това, но Севдалина беше малка и не разбираше защо татко ѝ има пари, а майка ѝ не. Напоследък започна да иска да живее при баща си: Тати е много добър и ми купува всичко, а ти си лоша и подла, затова искам да живея с тати!
Не знам още колко ще понеса, нервите ми вече не издържат. Майка ми ме подкрепя доколкото може, твърди, че нещата ще се оправят и ще намерим разбиране с детето, но аз не съм толкова сигурна Димитър знае отлично всички мои слабости, и сякаш ме задушава морално. Не мога да си представя как ще продължа живота си така…
