Сянката на миналото затруднява дишането ни

Този минал обсебва всичко

Колко ми омръзна бившата жена на мъжа ми! След развода така и не си намери някой. Едва пълни трийсетината, а сякаш е обзета от отмъщение. Имат две деца заедно, които тя използва, за да ни развали живота. Твърди, че съм ѝ откраднала семейството, и прави всичко възможно да ни раздели. Как? Чрез децата! Обажда му се всеки ден: „Децата плачат, викат те вкъщи!“ Ревността й отравя всичко наоколо.

Но аз не откраднах Андрей от семейството. Запознахме се в Пловдив, работихме в една и съща фирма. Знаех, че е женен, и между нас нямаше нищо освен работни разговори. Тогава живеех с гадже, което вечно отсъстваше в командировки. Помня онзи фирмен банкет, на който дойдохме с половинките си. Бившата му, Десислава, се държа отвратително: напи се, флиртува с непознати мъже, правила е сцени. Бях шокирана.

Андрей се раздели с нея скоро след това. Аз също обърнах живота си нагоре с нозете: скъсах с гаджето, смених работата, вдигнаха ме по служба. Андрей, макар да имаше собствен апартамент, скиташе из наеми, докато Десислава си мислеше, че „ще се походи и ще се върне“. Но той не се върна. Започнахме да се виждаме, после се оженихме.

Минаха три години от сватбата ни, но Десислава не оставя. Не само че не може да преглътне, но и вмъква децата в интригите си. Дъщеря им е на 9, а синът – на 7. Вече разбират какво става. Веднъж дъщеря му призна на Андрей, че майка ѝ я е накарала да реве в телефона и да казва колко му липсват.

Десислава настоява срещите с децата да са само в нейния дом. Нито навън, нито у нас – няма шанс. А тя се облича провокативно, подрежда се пред Андрей, старае се да му хареса. Опитва се да го върне, но напразно. Андрей ми разказваше как децата, които „ужасно му липсват“, когато дойде, веднага се разбягват: синът хуква да играе навън, дъщерята се затваря с телефона. А Десислава търси поводи да го задържи: да оправи чешмата, да премести гардероба. В нашия дом не ги пуска, наричайки го „зла дупка“.

Веднъж Андрей спеше след нощна смяна. Телефонът му гремеше от обаждания. Погледнах – Десислава. Реших да вдигна, но мълчах. Изведнъж чух детски глас: „Татко, кога ще дойдеш?“ Казах: „Ало!“ Момиченцето се обърка, предаде телефона на майка си: „Мамо, някаква жена е.“ Десислава ръмна: „Ей, подай ми съпруга!“ Загубих дъх, но отвърнах: „Вашият съпруг? Не познавам такъв, при нас го няма!“ После се оплака на Андрей, че съм я обидила.

След това започнаха странности. На шефа ми започнаха да звънят колектори, твърдейки, че имам огромни дългове, въпреки че никога не съм теглила кредити. После се появи фалшив профил с мои снимки в сайт за запознанства. Започнаха да идват съобщения от някакъв „възторжен почитател“. С Андрей веднага разбрахме чия е работата. Десислава няма да се спре пред нищо, за да ни раздели.

Нямам нищо против Андрей да се вижда с децата, но не по този начин! Те не трябва да са пешки в игрите ѝ. Как да я накарам да ни остави на мира?

Rate article
Сянката на миналото затруднява дишането ни