„Синът ми спря да ми говори и се върна при стара любов, която го нарани“

На стари години синът ми спря да говори с мен. Завръща се отново при жената, която веднъж вече срива сърцето му.

Всяка майка иска само най-доброто за детето си. Да има любим човек до него, работата да му носи щастие, а животът да тече без болка и разочарования. Но, както често се случва, децата не ни чуват, правят същите грешки, стъпват на същите гребени. Така се случи и с големия ми син. След развода беше като че ли разбрал всичко. И после — отново скок в същата пропаст.

Когато се завърна от университета, още млад и неопитен, запозна момиче на име Десислава. Нашият малък град в Пловдивска област не закъсня да разнесе слухове: тя имала лоша слава, много връзки, вечни скандали с родителите си. Но аз реших — ще й дам шанс. Все пак съм майка. Да се срещна с нея щеше да означава да разбера кой е завладял сърцето на момчето ми.

Излъсках апартамента до блясък, сготвих чорба, сложих масата. А тя дойде… дъвчеща дъвка, с нахален поглед и поведение, което провокираше. Нито едно „здравей“, нито уважение в думите. Остави впечатлението на човек, на когото другите му са напълно безразлични.

Много ме питаха тогава: „Ралица, не виждаш ли в каква драма се забърква?“ Виждах. Разбира се, виждах. Но Борислав беше ослепен. След месец вече подадоха молба за брак. Родителите на Десислава поеха всички разходи. Млъкнах. Надявах се, че любовта ще я промени.

Но чудо не стана. Десислава не готвеше, не почистваше, поръчваше храна на вкъщи, а когато синът се прибираше уморен — започваше сцени. Той идваше при мен, плачеше, пиеше чай и пак се връщаше при нея. Докато не се разделиха. Тихо. Без скандали. След шест месеца.

Видях как страда. Затваряше се. Млъщеше. Избягваше разговори. И аз — отново като майка — опитах да му помогна. Запознах го с дъщерята на една стара позната. Умна, добра, спокойна. Не красавица, но с душа и сърце. Започнаха да се срещат, ходеха на разходки, смяха се, правеха планове. Аз вече си представях как ще гледам внуците им. Но…

Десислава се завърна.

Първо звънеше. После идваше. После Борислав започна да изчезва отново. Един ден отиде при онази момиче — тази, която му помогна дабеше вярна към него — и ѝ каза, че са „различни хора“, а след седмица ми обяви, че отново ще се жени — за Десислава.

Rate article
„Синът ми спря да ми говори и се върна при стара любов, която го нарани“