Семейни тайни и пътят към щастие
Гергана Димитрова купила от пазара в село Борово една кошница зрели, ароматни ягоди и реши да почерпи сина си и снахата. Днес е почивен ден, Тодор и Радослава трябва да са у дома. Вратата на апартамента им в стария тухлен блок беше леко отворена, и Гергана влезе без да звъни. Тъкмо щеше да попита дали има някой, когато чу как Радослава плаче горчиво в стаята, говорейки по телефона. „Какво ли се е случило, че Рада така ридае?“ — обзе я тревога. Тихичко се приближи и, затая дъх, се заслуша. Това, което чу, я накара да ахне от изненада.
Гергана беше купила сочни ягоди от пазара и реши да отбие при сина си и снахата. Почивен ден, сигурно са си у дома. Вратата беше отворена, и тя влезе без да се обажда.
Искаше да ги повика, но изведнъж чу как Радослава плаче в стаята, говорейки по телефона. Гергана замръзна в коридора, прислушвайки се.
— Мариана, той изобщо не ми обръща внимание — вслушва се Радослава. — Купих си нова рокля, а той само промърмори нещо и толкова. Постоянно мълчи, вечно недоволен. Вечерта си гледа телефона и спи. Сякаш дори не ме забелязва. След работа веднага у дома, не мисля, че има някой друга. Преди мечтаехме за дете, а сега се страхувам дори да заикам. Струва ми се, че вече не ме обича, но не иска да го каже. Мариана, това е краят. Без Тодор не мога да живея, никой друг не ми трябва!
— Благодаря, че ме изслуша — продължи Радослава. — Нямам на кого да се оплача. Майка ми е заета със собствения си живот, свекървата ще застъпи сина си, затова мълча.
Гергана разбра, че разговорът е свършил, и нагласно каза:
— Има ли някой у дома?
— Да, здравейте, Гергана Димитрова — излезе Радослава, изтривайки сълзите.
— Радо, донесох ви свежи ягоди, реших да ви почерпя — усмихна се Гергана, подавайки кошницата.
— Благодаря, точно си мислех да си купя — отвърна Радослава. — Влизайте, ще пиете ли чай? Имам сладкарски изделия.
— Ще, благодаря — кимна Гергана.
Докато Радослава загреваше чайника и вадеше сладкишите, Гергана размишляваше за подслушания разговор. Значи, не всичко е гладко в семейството на сина ѝ.
— Как сте, как е Тодор? — попита тя. — Рядко се обажда, не идвате на гости. Не се навъртам, сигурно сте заети…
— О, той постоянно е на работа — въздъхна Радослава. — Идва си, яде, гледа сериали и спи. Никъде не излизаме, стоим като стари хора.
Гергана се засмя. Харесваше ѝ снахата заради искреността и откритостта ѝ. С Тодор бяха женени три години, преди това се срещаха. По-добра снаха нямаше: умна и красива. Гергана я прие като дъщеря и не изпитваше нито грам ревност, противно на обичайните стереотипи.
— Странно се държи Тодор — замислено каза Гергана. — Млади сте, нямате деца, излизайте, ходете на гости, защо да стоите затворени…
— Ех, това и аз си мисля — гласът на Радослава се разтрепери. — Сигурно вече не ме обича.
Заплака. Гергана се обърка, но побърза да я утеши:
— Радо, какво говориш? Разбира се, че те обича! Може би има проблеми на работа или се уморява. Поговори с него.
— Питах го, той казва: „Всичко е наред, не си измисляй“ — просъГергана я прегърна и шепна: „Любовта не се изпитва само с дух, но и с действия – мъжът ти ще разбере това, когато му отвориш сърцето си.“