Той отказа да се ожени за бременната си приятелка. Майка му го подкрепи, но бащата застана в защита на бъдещото дете.
— Тате, имам новина. Съседката, Радка… тя е бременна. От мен — каза Георги, тъкмо влизайки в къхнята.
Кирил, баща му, за момент замръзна, след което спокойно произнесе:
— Е, жени се.
— Как така, аз съм още млад. Не ми е време за семейство, освен това не сме толкова сериозни…
— Сериозно? — усмихна се бащата. — Значи, да тичаш по момичета си бил мъжкар, а да отговаряш за постъпките си — веднага си дете. Аха. — И без да каже нищо повече, извика жена си: — Елена! Ела насам!
Пенка влезе в кухнята, избърсвайки ръцете с престилка:
— Какво става?
— Слушай. Нашият син е направил дете, а не иска да се жени. Радка, съседската. Бременна е от него. А той — на страната.
Пенка дори не се изненада. Лицето ѝ стана каменно:
— И правилно. Защо да вкарваме в къщата първата намерена? Сега момичетата са хитри — намерят някой по-заможен, забременеят, после “жени се”. А после ще се окаже — не негово. Нека си направи изследвания. И най-вече, няма нужда да се притиска Георги, той е още млад. Той е мъж, трудно му е било да устои. Но ние нямаме нужда да издържаме чужди деца.
Кирил тежко въздъхна и тихо каза:
— Ами ако наистина е негово детето?
— А ако е? Ние длъжни ли сме да поемем отговорността? Кажи ѝ, нека си направи тестове, ще разберем.
Обърна се и излезе от кухнята, а Кирил остана със сина си.
— Виж, и аз бях млад някога — започна той. — Обичах една, ожених се за друга. Не от любов, а от отговорност. Защото мъжът не е само за страст, той е за избори и последствия. Твоята майка беше бременна тогава. Не знаех дали ще мога да бъда с нея, но знаех едно — детето не е виновно. Моя кръв, моя съвест. И знаеш ли, Георги, въпреки всичко, никога не съжалявах, че останах.
Минали три месеца. ДНК тестът даде ясен отговор: с вероятност 99,9% Георги е бащата на детето на Радка.
— Е и какво? — изръмжа Пенка, когато Кирил сложи документа пред нея. — Да, той е баща. Но това не означава, че Радка ще живее в тази къща. Тя няма да влезе тук. Това казах!
Георги седеше, без да погледне баща си. По лицето му се четеше: той беше избрал страната на майка си. Мълчеше, стискаше юмруци, но не пророни дума.
Кирил бавно стана от масата:
— Щом двамата взехте решението си — сега чуйте моето.
Говореше приглушено, но гласът му беше като стомана:
— Докато съм жив, внукът ми няма да липсва нищо. Ще взема парцел, ще построя къща, и той — моят внук — ще получи всичко, което съм спечелил. А вие двамата вече може да не разчитате на моята помощ. Отказвам да участвам в това срамно поведение. Георги, от днес ти не си ми син. Всичко, което имам, ще бъде за детето. Нито един лев няма да ви дойде от мене.
Пенка избухна:
— Напълно ли си се побъркал? Искаш да лишиш собствения си син от наследство?!
Кирил не отговори. Просто се обърна и излезе, игнорирайки виковете и псувните. Георги остана да стои в мълчание, не можеше да повярва, че баща му наистина го напусна. Но знаеше едно — ако Кирил го каза, значи ще го направи.
