Бях млад, когато срещнах този негодник. Отнасяше се с мен прекрасно, обсипваше ме с комплименти и се държеше като идеалния мъж. Но щом получи каквото искаше, изчезна от живота ми. Раздялата ни ме съсипа, ала тогава още не осъзнавах последиците от нашите срещи. Бях в шок, когато разбрах, че съм баща. Първоначално не казах на никого. Но беше ясно, че не мога дълго да крия истината, особено след като вече бях в четвърти месец. Трудно, но реших да споделя с майка ми. Тя веднага каза на баща ми. От него получих единствено обвинения и обиди.
В страх от позора, родителите ми ме убедиха да направя аборт, въпреки че това криеше риск за здравето ми. Неохотно се съгласих, а в следващите дни плаках с горчивина, разкъсван от чувство на вина към нероденото си дете. Все още търся Божието опрощение за стореното. Животът ми спря. Исках да умра. Родителите ми останаха равнодушни. Единственото, което ги интересуваше, беше доброто име пред хората.
Реших да напусна дома им успях след две години. Завърших висше образование в София и изградих успешна кариера сам. Постигнах всичко, за което някога можех да мечтая. Но имаше едно нещо, което никога не можах да купя, дори с парите си: семейство. Загубих възможността да бъда баща. Срещах се с жени, получавах предложения за брак, но щом разбираха, че не мога да имам деца, си тръгваха без следа. За всичко виня родителите си те ми отнеха радостта да стана родител. Не исках да ги виждам или да общувам с тях. Когато баща ми получи инфаркт и майка ми ме умоляваше да се грижа за него, отказах. За мен те ме предадоха. Но за да успокоя съвестта си, всеки месец им изпращам пари по 500 лева. Смятам, че родителите трябва да подкрепят децата си, а не да ги изоставят в нужда. Моите родители не осъзнаха, колко зло ми сториха.
