Георги Маринов стоеше неподвижен, дълго време.
Светът, в който беше убеден, че може да купи всичко хора, събития, бъдеще се сруши от няколко изречения, изречени от едно момиче с износени обувки.
Кой ти го каза? промълви той най-накрая.
Никой, г-н Маринов, отвъра Бойка тихо. Просто го усещам. Понякога езиците си говорят сами с мен.
Мария Иванова, майка му, стоеше отстрани, със стегнати ръце, опитвайки се да не трепери. Тя наблюдаваше как по лицето на мъжа, когото всички в сградата се страхуваха да погледнат, се появява нещо, което не беше виждала преди несигурност.
Лъжеш, изрече той рязко, почти грубо. Това е трик, опит да ме впечатлиш.
Той се изправи, отиде към бюрото и натисна бутон. На екрана се появи стар ръкопис.
Ето. Професорите от Софийския университет не можеха да го преведат. Ако ми дадеш дори едно вярно изречение, ще ти дам две хиляди лева. Ако не майка ти е уволнена.
Г-н Маринов, моля, не правете това! извика Мария. Това е дете!
Млъкни! отряза той.
Бойка не дрънкаше.
Добре, каза тя. Но няма да харесате отговора.
Тя се наведе към екрана и пръсти с леко докосване преминаха по редовете.
Не е просто текст. Това е предупреждение.
Ха! Какво предупреждение? засмя се нервно Георги.
За вас.
За мен?! в гласа му вече се чуваше раздразнение, смесено с неувереност.
Бойка прошепна:
Този, който се издигне над всички, ще падне от собствената си гордост. Името му ще бъде изтрито от вятъра, а домът му ще изгори в пламъци.
Тишина.
Навън проблесна светкавица. Стаята потъна в полумрак, а лицето на Георги се освети миг бледо, напрегнато, с широко отворени очи.
Съвпадение просто съвпадение, промълви той.
Бойка се обърна към него.
Подиграваш се на хората, които почистват пода ви, но знаеш ли кой е написал кода, върху който е построен бизнесът ти?
Какво какво имаш предвид? гласът му трепереше.
Баща ми.
Мария се вцепени.
Бойка не, моля
Да, мамо, време е да го чуеш. Бойка не сваляше очи от Георги. Той беше програмист в отдела по киберсигурност. Работеше нощем по вашата система, докато вие се забавлявахте на морето. Когато се разболя, вие подписахте заповедта за уволнение.
Как как се казваше? попита Георги, вече побледнял.
Андрей Иванов.
Очите на Маринов се разшириха.
Той ли беше този, който създаде защитния код? Същият, който донесе милионите от германската банка?
Да, отговори Бойка. Той. А вие го лишихте от всичко.
Мълчание.
Само звукът на дъжда по прозорците се чуваше.
Ние не търсим мъст, прошепна Мария. Само справедливост и покой.
Не знаех прошепна Георги, думите му звучаха празно.
Знаехте, отвърна Бойка. Просто ви беше безразлично.
Мъжът се отпусна в креслото. Всичко, което беше построил, изведнъж му се стори празно.
Какво искате от мен? Пари? Образование? Дом? Ще ви дам всичко.
Бойка го гледаше спокойно.
Не искаме нищо. Но запомнете Бог понякога говори през гласа на онези, които вие не виждате.
Тя хване майка си за ръка.
Да вървим, мамо.
Мария се обърна към него.
Ще довърша почистването днес. После намерете си друга жена.
Двете излязоха. Вратата се затвори бавно.
Георги остана сам.
Стоеше дълго, без да се мръдне. После отвори чекмеджето и извади стара папка А. Иванов.
Вътре имаше заявление за удължаване на договора по здравословни причини. На дъното неговият подпис: Отказано.
Маринов сложи папката на бюрото, после бавно свали часовника от ръката си и го остави до нея.
Навън дъждът валише по стъклата като течен срам.
На следващия ден новините избухнаха:
Бизнесменът Георги Маринов дари цялото си имущество и дялове във фирмата на фонд за образование на деца от бедни семейства.
Месец по-късно кулата Кристалната кула беше продадена на Софийския университет, за да се превърне в безплатен учебен център.
А в малко училище в покрайнините на града едно момиче на име Бойка започна кръжен курс по чужди езици за деца без средства.
Когато я попитаха защо го прави, тя се усмихна:
Защото знанието е сила. Но истинската сила е да простиш.
Епилог.
Мария и Бойка напуснаха София. Никой повече не чу за тях.
А Георги Маринов изчезна от обществения живот.
Няколко месеца по-късно, на последния етаж на Кристалната кула, се появи табела с надпис:
Истинското богатство е да се учиш от хора, които говорят със сърцето си.
