Решихме повече да не изпращаме дъщеря си при баба й.

Знаеш ли, нашата племенница Боряна беше само на тринадесет, когато я изпратихме при баба й в едно малко село до Копривщица за две седмици ваканция. В началото всичко й беше много интересно харесваше й да прекара време с баба си, имаше си компания, смях и спомени, които няма как да забрави. С годините обаче, както сама представяш, Боряна поотрасна и постепенно магията на провинцията започна да избледнява за нея. Започна да й липсват приятелките й, разходките из центъра на Пловдив, киното, както и любимите й градски занимания.

Освен това, баба й нямаше други внуци, та идването на Боряна беше като празник за възрастната жена очакваше го с нетърпение, сякаш се подмладяваше, когато внучката стъпваше в двора. Тогава, покрай раждането на второто дете, майката на Боряна Стоянка, помоли бащата Николай да я закара за малко при баба й. Така момичето щеше да подиша чист въздух, а и да има време за приказки и прегръдки. Между другото, семейството изпращаше малко пари на бабата ей, да има за допълнителни разходи, да не се притеснява Боряна за нищо.

Първите дни баба й изобщо не очакваше помощ от нея вкъщи беше щастлива само, че къщата не е пуста и има с кого да пийне чай или да си отвори душата. С времето обаче Боряна започна да прави забележки знаеше, че татко й е изпратил левчета, и явно се надяваше да я гледат по-особено: най-хубавите лакомства, вкусни гозби и изобщо да няма от какво да се оплаче.

Работата се срина най-вече когато, представи си, някой изял кроасана на Боряна. Тя веднага обвини една от роднините, които живееха при бабата, че са й взели закуската. Става цял скандал, момичето се разплака, всички се разсърдиха. Наложи се Николай лично да пътува до селото, за да успокои обстановката. Напрежението обаче остана и от този момент нататък решиха да не пускат Боряна повече при баба й.

Това страшно натъжи бабата гледаше си снимките на внучката, пазеше спомените и със сълзи си спомняше за времето, когато най-много се радваше на шумотевицата на млада душа у дома. Всички се надяваха с времето нещата да се оправят, но визитите на Боряна просто спряха.

Rate article
Решихме повече да не изпращаме дъщеря си при баба й.