Днес, докато описвам размислите си в дневника, отново се връщам към историята на Румяна. С Румен са заедно вече пет години и всички около нея започнаха да шушукат, че времето за следващата крачка е дошло. Въпреки че Румен я беше поискал за жена още преди половин година, Румяна все още се колебаеше дали това е правилният избор. В началото той проявяваше търпение към нейните съмнения, но с времето започна да усеща колко много я притеснява цялата ситуация. Родителите на Румяна не спираха да ѝ повтарят, че на двайсет и пет години вече трябваше да е омъжена и самата тя почваше да се чувства под напрежение.
Вътрешно обаче Румяна се измъчваше усещаше, че Румен не е нейният човек. Като че ли цялата им връзка вървеше по вода, а тя усещаше, че нещо ѝ липсва. С времето започна да изпитва силни чувства към своя колега Веселин. Само че Веселин също имаше връзка и не показваше никакво намерение да се жени. Тази обща несигурност ги сближи още повече, а Румяна започна да си задава въпроса дали тъкмо той не е човекът, когото винаги е търсила.
Колкото и да растеше напрежението от страна на Румен, Румяна не можеше да се реши на брак с него. Накрая той ѝ постави ултиматум или ще се оженят през зимата, или през есента. Тя прие с неохота да стане булка през зимата, но тежестта на решението я принуди да се отдръпне и да потърси спокойствие при родителите си.
Междувременно колега от работата си взе приятелката, а интересът на Румяна към него съвсем угасна. Сега се чувстваше сякаш е между два свята, продължаваше да чака своя истински любим ако изобщо има такъв за нея. Запита се дали въобще цени хубавата връзка, която имаше, или просто интуицията ѝ подсказва, че Румен не е правилният. Продължи да търси правилния човек, надявайки се, че някъде из София или другаде в България я чака, макар и вече да не беше толкова убедена, че съдбата ще я срещне с него.
Замисляйки се над всичко това, разбрах едно важно нещо колкото и да настояват другите, никой освен теб не може да чуе собствения ти вътрешен глас. Щастието се крие в това да живееш по съвест и със своята истина.
