Разхвърлян гардероб, купища непрани дрехи, вкиснала супа в хладилника – това е нашият дом. Реших да говоря тактично с жена си, но вместо разбиране получих обвинения. Влюбих се в Мария от пръв поглед – още щом я видях. Не можех да устоя на нейната красота и обаяние. Мислех си, че съм невероятен късметлия да имам до себе си толкова умна, привлекателна и подредена жена, затова не се поколебах да й предложа брак. Решихме да заживеем заедно и Мария директно каза, че не обича домакинската работа. Предпочиташе да се фокусира върху кариерата си и да поделяме задълженията у дома поравно. Това ми звучеше справедливо и се съгласих, без да подозирам какво ни очаква. Разпределихме задачите, а Мария ме увери, че ще се справя блестящо както в работата, така и у дома. Повярвах й и не настоявах на своето мнение. Минаха шест месеца и забелязах, че нещата не вървят по план. Кариерата на Мария не потръгна както се надяваше – работеше на половин работен ден в неизвестна компания, със случайни доходи и непостоянно работно време. Похарчваше всичко спечелено само за себе си. Междувременно аз се трудех неуморно от сутрин до вечер. Въпреки това, Мария удобно помнеше само равенството в домакинството и често си затваряше очите за своите отговорности. В началото изпълняваше задачите си старателно, но постепенно ентусиазмът й угасна. Домът ни стана все по-хаотичен, навсякъде имаше разхвърляни дрехи. За моя изненада тя обвини мен, че не й помагам достатъчно. Това ме нарани дълбоко, защото беше почти непоносимо да съчетавам тежката работа с грижата за цялата къща. А бяхме се разбрали да си поделяме всичко поравно. Надявах се нещата да се променят след раждането на детето, като си мислех, че Мария ще се грижи за бебето и дома по време на майчинството. За съжаление, ситуацията се влоши още повече. Понякога си мисля, че би било по-леко без съпругата ми. Освен нашите проблеми, постоянните караници станаха част от ежедневието ни. Въпреки че се опитвам да разбера гледната точка на жена си и да се поставя на нейно място, не мога да се отърва от чувството, че моите нужди са пренебрегнати. Работя на две фронта – в офиса и у дома, жонглирам със задачи, а накрая пак аз върша домакинската работа. Всичко, което искам, е малко спокойствие. Чудя се с какво се занимава Мария по цял ден в майчинство, какво й пречи да сготви или да подреди. Бебето ни е само на 2 месеца и спи по-голямата част от деня – мисля, че за толкова време и аз бих се справил с домакинските дела. Страхувам се как бихме се справили, ако се появи и второ дете. Аз съм „за“ равнопоставеността и взаимната подкрепа, но сякаш Мария трудно възприема тези неща. Не искам да разбивам семейството си, защото обичам детето ни безкрайно. Но усещам, че търпението ми се изчерпва. Не знам как да продължа така. Ти на чия страна си в тази история?

В един разхвърлян гардероб, купчини неизгладени дрехи, кисела супа в хладилника това е нашият дом. Опитах се внимателно да се обърна към съпругата ми с тези въпроси, а получих и упреци.

Влюбих се в Даниела още от първия миг, в който я срещнах. Не можех да устоя на красотата и обаянието ѝ. Чувствах се невероятен късметлия, че до мен стои толкова умна, привлекателна и поддържана жена. Без да се двоумя, ѝ предложих брак.

Решихме да се съберем да живеем заедно и Даниела още тогава ми каза, че не обича домашните задължения. Предпочитала да се фокусира върху кариерата си и настояваше всичко у дома да делим поравно. Не видях проблем и приех на онзи етап изглеждаше справедливо, но изобщо не подозирах какво ни очаква.

Разделихме къщната работа, а Даниела ме увери, че лесно ще се справя с всичко и вкъщи, и на работа. Повярвах ѝ, не настоявах на своето.

Изминаха шест месеца и започнах да усещам, че нещата не вървят по план. Професионалният живот на Даниела не потръгна работеше на половин работен ден в някаква почти неизвестна фирма, с колеблива заплата и хаотичен график. Всичко, което печелеше, харчеше за собствените си желания. А аз работех неуморно от сутрин до вечер. При това, Даниела удобно помнеше само разделението на задачите, често пренебрегваше собствените си отговорности.

Първоначално полагаше старание, но с времето ентусиазмът ѝ изчезна. Домът ни се превърна в истинска бъркотия дрехи навсякъде, купчини и безпорядък. Шокиращо за мен, започна да ме обвинява, че не ѝ помагам достатъчно. Това дълбоко ме нарани. Не издържах повече да се справям с работата, а после и да нося почти цялата тежест на домакинството. А нали уж бяхме се разбрали всичко да бъде поравно.

Надявах се нещата да се подобрят след раждането на детето, сигурен, че Даниела ще поеме грижата за дома, докато е в майчинство. Но стана още по-зле. Понякога си мисля, че може би животът би бил по-лесен без жена ми. Освен постоянните ни спорове, вече нищо не беше останало от нормалното ни съжителство.

Въпреки че се старая да вляза в положението на Даниела, не мога да се отърва от усещането, че моите нужди са напълно пренебрегнати. На работа и вкъщи давам всичко от себе си, жонглирайки между задълженията. Мечтая просто за малко спокойствие и почивка.

Питам се с какво всъщност се занимава Даниела през деня по време на майчинството, какво я спира да сготви или поне да оправи малко из къщата. Бебето ни е само на два месеца през повечето време спи. Мисля си, че ако аз бях на нейно място, щях да се справя с няколко домашни работи. Не мога да спра да се тревожа как ще оцелеем, ако имаме и второ дете? Подкрепям равнопоставеността и взаимната помощ, но ми се струва, че Даниела трудно възприема тези принципи.

Не искам да разбия семейството ни обичам детето ни повече от всичко. Но усещам, че вече съм стигнал границата на търпението си. Не зная как ще продължим така. Ти на чия страна си в тази история?

Rate article
Разхвърлян гардероб, купища непрани дрехи, вкиснала супа в хладилника – това е нашият дом. Реших да говоря тактично с жена си, но вместо разбиране получих обвинения. Влюбих се в Мария от пръв поглед – още щом я видях. Не можех да устоя на нейната красота и обаяние. Мислех си, че съм невероятен късметлия да имам до себе си толкова умна, привлекателна и подредена жена, затова не се поколебах да й предложа брак. Решихме да заживеем заедно и Мария директно каза, че не обича домакинската работа. Предпочиташе да се фокусира върху кариерата си и да поделяме задълженията у дома поравно. Това ми звучеше справедливо и се съгласих, без да подозирам какво ни очаква. Разпределихме задачите, а Мария ме увери, че ще се справя блестящо както в работата, така и у дома. Повярвах й и не настоявах на своето мнение. Минаха шест месеца и забелязах, че нещата не вървят по план. Кариерата на Мария не потръгна както се надяваше – работеше на половин работен ден в неизвестна компания, със случайни доходи и непостоянно работно време. Похарчваше всичко спечелено само за себе си. Междувременно аз се трудех неуморно от сутрин до вечер. Въпреки това, Мария удобно помнеше само равенството в домакинството и често си затваряше очите за своите отговорности. В началото изпълняваше задачите си старателно, но постепенно ентусиазмът й угасна. Домът ни стана все по-хаотичен, навсякъде имаше разхвърляни дрехи. За моя изненада тя обвини мен, че не й помагам достатъчно. Това ме нарани дълбоко, защото беше почти непоносимо да съчетавам тежката работа с грижата за цялата къща. А бяхме се разбрали да си поделяме всичко поравно. Надявах се нещата да се променят след раждането на детето, като си мислех, че Мария ще се грижи за бебето и дома по време на майчинството. За съжаление, ситуацията се влоши още повече. Понякога си мисля, че би било по-леко без съпругата ми. Освен нашите проблеми, постоянните караници станаха част от ежедневието ни. Въпреки че се опитвам да разбера гледната точка на жена си и да се поставя на нейно място, не мога да се отърва от чувството, че моите нужди са пренебрегнати. Работя на две фронта – в офиса и у дома, жонглирам със задачи, а накрая пак аз върша домакинската работа. Всичко, което искам, е малко спокойствие. Чудя се с какво се занимава Мария по цял ден в майчинство, какво й пречи да сготви или да подреди. Бебето ни е само на 2 месеца и спи по-голямата част от деня – мисля, че за толкова време и аз бих се справил с домакинските дела. Страхувам се как бихме се справили, ако се появи и второ дете. Аз съм „за“ равнопоставеността и взаимната подкрепа, но сякаш Мария трудно възприема тези неща. Не искам да разбивам семейството си, защото обичам детето ни безкрайно. Но усещам, че търпението ми се изчерпва. Не знам как да продължа така. Ти на чия страна си в тази история?