Разкол и помирение
Семейните бури са коварни. Преди брака си Десислава дори не допускаше, че живота със съпруга ѝ и роднините му може да се окаже изпитание. Тя, израснала в сплотено семейство, където караниците бяха рядкост, си мислеше, че ще я минуват подобни неволи. Разказите на колежките за свекърви тя смяташе за преувеличени – на нея няма да ѝ се случи такова нещо.
След сватбата Десислава и Стефан заживяха при майка му, Петранка Георгиева, в нейното уютно, но тясно двустайно жилище в малък град близо до Пловдив. Свекървата посрещна снаха си топло и първите месеци всичко беше гладко. Деца все още не бяха в плановете им – младите мечтаеха да спестят за собствен дом.
Стефан работеше в голяма софтуерна фирма, заплатата му позволяваше да строят планове за бъдещето. Десислава също работеше, но печелеше по-малко като учителка в местното училище. Петранка беше доброжелателна, но имаше навика да раздава съвети, които отначало изглеждаха безобидни.
Десислава се опитваше да не реагира, но с времето свекървата започна да се меси все повече в техния живот. Тонът на съветите ѝ ставаше все по-властен, а забележките – все по-ядосващи.
Един ден Десислава, светкавична от щастие, донесе вкъщи нов блендер.
— Отсега ще правим смутита за закуска, полезно и вкусно! — възкликна тя, поставяйки кутията на кухненската маса.
Петранка, хвърлила скептичен поглед върху покупката, сви наведнато устните:
— И защо ти е? Излишно харчене. Нормалните хора сутрин ядат каша, а вие с тия нови глупости ще си разваляте стомаха. После ще съжалявате, ама ще е късно, — демонстративно се обърна и си тръгна в стаята.
Десислава не успя да се сдържи и изхвърли след нея:
— Вашият син мрази каша! Захваща си филия с чай и хуква на работа!
Свекървата замръзна на прага, обърна се и студено отвърна:
— Ако беше добра жена, щеше да ставаш по-рано и да му приготвяш за Стефан истинска закуска, вместо да спиш до обяд!
— Не спя до обяд! — пламна Десислава. — Уроците ми започват по-късно, и какво, заради това да се лишавам от сън?
От този вечер между тях се появи сянка. Блендерът беше само повод – напрежението се трупаше отдавна. Десислава седеше на кухнята, пиеше чай и разсъждаваше:
«Каква свекърва ми се падна? Вместо да се радва, вечно търси за какво да ме хване. Не съм виновна, че работата ми започва по-късно. Стефан е възрастен, може сам да си направи филия. Защо трябва да живея по нейните правила?»
Чуйки как ключът се завъртя в ключалката, Десислава се оживи – Стефан се беше върнал. Винаги си споделяха новините, защото се виждаха само вечер.
— Здрасти, — той я целуна по бузата. — Защо си тази мраморна?
— Чаках те, исках да се похваля, — посочи към блендера. — Отсега ще закусваме по друг начин!
— Супер, браво! — усмихна се Стефан.
Но тогава от стаята се чу гласът на Петранка:
— За какво да се радвате? Само здравето ще си разваляте с тия играчки!
— Майко, стига си започвала! Всички имат блендери и никой не се оплаква, — опита се да смекчи Стефан.
— Колко плати за тази глупост? — свекървата се обърна към Десислава.
Тя, без да се обърка, каза сума два пъти по-малка от реалната.
— И това не е много? — възмути се Петранка. — Кой носи парите вкъщи? Стефан се тресе, а ти ги пръскаш!
— Аз също работя! — отреагира остро Десислава. — И не си стоя без работа, между другото!
— Круши твоите! — отсече свекървата. — Стефан издържа семейството, а ти си пиле!
Спорът пламна. Стефан, виждайки, че ситуацията излиза от контрол, хвана жена си за ръка и я изведе в стаята им, затвориИ точно в този момент стаята започна да се разширява, стените се разтегнаха като дъга, а Петранка и Десислава се намериха в сърцевината на огледален свят, където всички думи бяха загубили тежестта си, но сякаш за първи път чуха една друга истински.