Разбрах, че съпругата ми е изоставила децата си, за да се омъжи

 

Запознах се с Мария на фирмено парти. Тогава тъкмо бях започнал работа във фирмата, където работеше и Мария.

Работехме в различни отдели, така че почти нищо не знаех за нея. Мария веднага привлече вниманието ми – висока, стройна.

Цялата вечер прекарахме в танци, шеги и разговори. След партито поръчах такси и я изпратих до дома ѝ. На следващия ден буквално тичах към работата – толкова много исках да я видя отново възможно най-скоро.

По пътя купих букет цветя и кутия шоколадови бонбони. Мария се зарадва, като ме видя, и така започнахме да се срещаме. Не протакахме етапа на романтичните срещи, защото и двамата вече бяхме над тридесет години.

Решихме да не чакаме и предложих на Мария да се премести при мен. Живеехме, както се казва, като в приказка. Мария се оказа отлична домакиня. Освен това беше весела и гледаше леко на живота. Никакви проблеми или усложнения.

Взех решение – купих пръстен и предложих брак на Мария. Започнахме подготовката за сватбата. Когато изготвяхме списъците с гости, се оказа, че от страната на Мария почти няма кого да поканим. Според нея тя имала само далечни роднини, с които не е поддържала контакт от години.

В навечерието на сватбата Мария отиде с приятелките си в салон за красота – да се подготви за важния ден. Телефона си остави вкъщи.
Взех телефона ѝ и реших да ѝ го занеса, защото знаех къде се намира салонът. Но тъкмо когато седнах в колата, телефонът звънна – на екрана се появи „Майка“.

Реших да отговоря. В слушалката чух гласа на възрастна жена. Жената веднага започна да обвинява Мария – каза, че напълно е загубила съвестта си. Не стига, че оставила децата на грижите на старите си родители, ами спряла и да им изпраща пари. Каза, че децата са сега болни, а няма пари за лекарства.

Представих се и попитах какво се е случило. Оказа се, че Мария е оставила на родителите си две деца и заминала за столицата, за да търси по-добър живот. В началото все още изпращала пари, но после спряла.

Родителите живеят с малка пенсия, а децата растат и имат нужда от много неща. Поисках от жената номера на банковата ѝ сметка и преведох пари за лечението на децата и за храна.

Отказах се да ходя до салона. Върнах се вкъщи и събрах нещата на Мария. Когато се върна късно вечерта – нагласена, с нова прическа и маникюр – безмълвно ѝ подадох куфарите. Мария се опита да разбере какво е станало. Върнах ѝ забравения телефон, без да кажа нито дума. Тя бързо разбра какво се е случило и се опита да ми обясни нещо.

Но вече не исках да я слушам или да продължавам връзката. След разговора с майка ѝ Мария престана да съществува за мен като жена.
Може да се лъже мъж… Може да се хитрува и мами. Никой не е безгрешен. Но да оставиш децата си на старите си родители, да не им помагаш и да лъжеш, че нямаш семейство… Това вече е прекалено. В моите очи тя престана да бъде жена.

Как мислите, може ли Мария да бъде разбрана? Може ли жена, която е предала и изоставила най-близките и скъпи хора, да бъде добра съпруга?
Може ли сега да се вярва на обещанията ѝ за любов и на това, че няма да ме предаде в бъдеще?

Rate article
Разбрах, че съпругата ми е изоставила децата си, за да се омъжи