Било веднъж в София
— Радка, здравичка! Какво правиш? — прозвуча гласът на приятелката й по телефона.
— Току-що се прибрах от работа. Нещо спешно ли е? Извинявай, ужасно съм уморена, денят беше луд… — отвърна Радка.
— Обаждам ти се, за да ти напомня — утре е рожденият ми ден. Ще те чакам в седем в ресторант „Родопи“. Отказ не приемам. До утре! — Илиана, както винаги, затвори преди Радка да прошепне и дума.
— Кой беше? — майка й отдавна стоеше на прага и слушаше.
— Всичко чу, нали? — каза Радка. Майка й нацупи устни. — Илиана ме покани за рождения си ден… — омекна дъщеря й.
— Напразно не си купи онова синьо рокле, сега щеше да ти е полезно. — В гласа й се носеше укор.
— Мале, изцяло ми излезе от ума, дори подарък не съм купила. И въобще не ми се ходи никъде. Ще я поздравя после някак.
— „Някак“? Илиана е единствената ти приятелка, а ти искаш да я нараниш. Така ще си останеш съвсем сама. Утре ще ти купя подарък, не се притеснявай. Иди, поне ще се развеселиш, само работа ти е в главата. Скоро ще ти станат трийсет, а нито семейство, нито деца. Да не говорим, че дори сериозни връзки не си имала.
— Какво общо има това? И не ми е трийсет, а само двайсет и седем.
— Не „само“, а „вече“. Илиана има куп обожатели. Може и теб да те запознае с някой… — промърмори майка й.
— Сякаш искаш да се оттървеш от мен, както баба казваше. — Радка дори не се опита да скрие дразнението си.
— А какво лошо в това? Децата на бившите ти съученици скоро ще завършат училище…
— Илиана, между другото, въпреки купчината обожатели, също не е омъжена… — язвително забеляза Радка.
— Тя ще се омъжи, не се притеснявай. А ти…
— Започна. — Радка завъртя очи. Майка й запали стара, болна и безответна тема.
— Кажи още, че ще умреш, а аз не съм „пристроена“… — вече откровено се ядосваше.
— Не смятам да умирам скоро, но времето лети, иска ми се да погуля внучета… — не се успокояваше майка й.
— Господи, мале, на теб са ти само петдесет и три!
— Точно така. Скоро ще съм на пенсия, а внуци няма. Така че утре иди на рождения ден. Ох, кюфтенцата горят! — Майка й се втурна в кухнята.
На следващия ден Радка влезе в ресторанта с пакет подарък в ръка. Беше облечена в синьото рокле, упорито препоръчано от майка й. Косите зави и пусна, пак по нейн съвет. Чувстваше се неловко, като изгубена Алиса, изненадано стъпила в света на големите. Закъсня заради препирнята с майка си.
Залът беше пълен, всички маси заети. Между тях безшумно се плъзгаха млади сервитьори в дълги черни фартуци. Шумът от гласове се надигаше като морски прибой.
— Столик сте запазили или ви чакат? — До нея се появи струган администратор с изкуствена усмивка.
— Да, приятелката ми празнува рожден ден… — каза Радка с извинителен тон. В ресторанти ходеше рядко и винаги се губеше.
— Елате. — Мъжът я заведе до масата, и Радка видя Илиана. До нея седяха двама младежи. Георги Добрев, син на банкер, го познаваше — Илиана веднъж ги беше запознала. Вторият изглеждаше по-простоват и леко объркан. Ясно. Илиана го беше поканила заради нея. И тая се включи.
— Благодаря. — Илиана му подаря най-очарователната си усмивка. — Най-после, приятелке. Вече поръчахме, извинявай, по свой вкус… — прошепна тя. — Страхотно изглеждаш.
Радка поиска да изчезне, да падне през пода. Извини се за закъснението, поздрави приятелката си и й подаде пакета. Илиана благодари и го сложи на пода без да го огледа.
Огледа се. От ярките светлини и дрехите на жените й се замая главата. Георги почна да разлива шампанско.
— На мен съвсем мъничко… — предупреди Радка.
— Радка е медицинска сестра, — обясни Илиана с пресилена почтителност.
Георги каза кратък тост, всички се кръстосаха и пийнаха. Радка отпи малко от шипящия еликсир и сложи чашата. Сервитьор донесе поднос с ястия.
— Запознай се, това е Стоян. Той е моряк, представи си! — шепна Илиана, взимайки ножа и вилицата.
— В търговския флот? — попита Георги.
— На риболовен траулер, — неохотно отвърна Стоян.
— Добре ли се изкарва?
— Не се оплаквам.
— Сигурно е тежко по половин година да си в морето? Нито алкохол, нито момичета. Не знам как не полудявате… — Георги пак напълни чашите.
— След вахтата си толкова уморен, че и за момичета не мислиш. Първо е трудно, после свикваш.
Стоян ядеше с апетит и отговаряше на въпросите. На Радка не я погледна нито веднъж, но от време на време хвърляше кратки погледи към Илиана. Какво чудно? Тя беше красива, всички момчета падаха по нея. Радка отново се почувства излишна и не на място.
Засвири малък оркестър, и Илиана грабна Георги да танцуват. Скоро им се присъединиха още няколко двойки. Когато се върнаха, Радка каза, че й е време — трябва да се преоблече преди смяната.
— Стоян, проводи Радка, — заповяда Илиана като кралица, раздаваИ когато слънцето изгря над София, докато Стоян държеше ръката на Радка пред брачния олтар, майка й просълзено се усмихна, знаейки, че най-сетне внуците ще дойдат.