Прелиствайки страниците на времето

Винаги са били трима: баба Ванка, майка ѝ Елка и Милена. Баща си Милена не помнеше, опитвала се веднъж да попита майка си за него, но тя я притисна към себе си и очите ѝ се напълниха със сълзи. Затова Милена повече не питаше не искаше да разстройва майка си.

Няма да я натъжавам повече, реши тогава дъщерята. И защо ми е баща, като с баба и майка ми е толкова хубаво.

Но баба Ванка си отиде, когато внучката навърши десет, и останаха само двете. Милена винаги обичаше да рисува още от малка драскаше навсякъде. Елка не обръщаше много внимание на художествата ѝ, само казваше:

Дъще, хартията си маркаш, вместо да учиш.

В училище преподавателят по рисуване я хвалеше:

Милена, ако следваш изкуство, ще имаш голямо бъдеще. Повярвай ми, разбирам от тези неща. Кажи го и на майка си.

Но майката не взе думите на дъщеря си насериозно:

Е, какво ще каже един учител по рисуване? Нека си рисува, стига да не бездейства. Все пак ѝ купуваше всичко необходимо.

Милена се отдаваше с цялото си сърце на рисуването, обичаше най-вече пейзажи. Когато дойде времето за кандидатстване, тя реши да следва изкуства, но майка ѝ имаше други планове:

Няма да следваш изкуства, ще кандидатстваш в педагогическия.

Мамо, не искам в педагогическия

Никой не те пита какво искаш! Каква е тая работа художничка? Дъщерята не посме да ѝ противоречи.

Милена, като всяко момиче, мечтаеше за принц силен, красив, нежен. Ще го познае от пръв поглед.

Когато изпитите в училище се приближиха, тя избягваше с мольберта си до реката. Само там чувстваше щастие, прехвърляше природата върху платното. Отвъд реката има стръмен откос, а след него гъста борова гора. Понякога виждаше рибари, някои с лодки, други хвърляха въдици от брега. Всичко това рисуваше, опитвайки се да улови отражението на облаците във водата.

Един ден обаче картината не искаше да ѝ се получава. Гледаше я разсеяно, когато неочаквано чу мъжки глас:

Боята трябва да се слага леко, а ти натискаш твърде силно. Гледай Той взе четката ѝ, докосна платното с лекота, и облаците оживяха.

Но не само облаците трепнаха сърцето на Милена заби

Rate article
Прелиствайки страниците на времето