Казвам се Андрей. Баща ми, след като майка ми почина, се ожени повторно за жена, която имаше две дъщери.
Много години минаха. Израснахме заедно. После баща ми претърпя инцидент и загина.
Мачехата ми се оказа много достойна жена. Тя ми остави апартамента в София.
Този апартамент беше на майка ти. Сега е твой ред да го имаш! каза тя.
Единственото, за което ме помоли, беше да позволя на дъщерите ѝ, Весела и Пенка, да живеят в апартамента ми, докато завършат следването си в университета. Мачехата ми си тръгна обратно към тяхното село в Родопите. Съгласих се.
Весела и Пенка много се различаваха една от друга, но и двете имаха една мечта да намерят мъж, който има собствен апартамент.
Започна за мен един хубав живот. Весела ми готвеше закуска, а Пенка ми гладише дрехите. Двете се стараеха всячески да ми угодят.
Два месеца една след друга, и Весела, и Пенка ме ощастливиха с по едно момиче. Когато мачехата ми разбра, че дъщерите ѝ са бременни, вдигна голям скандал. Но Весела и Пенка отказаха да прекъснат бременността и решиха да родят децата си.
Замислих се да давам трета част от заплатата си като издръжка цели 18 години никак не е евтино. Реших да изтегля ипотека за нов апартамент.
Размених нашия фамилен апартамент срещу две гарсониери. С парите, които останаха, дадох капаро за апартамент за себе си.
Подарих по една гарсониера на Весела и Пенка, в замяна на което те подписаха отказ от издръжка. Живях спокойно няколко години.
След четири години обаче ме извикаха на работа и ми връчиха съдебно решение за огромна издръжка, която дължа.
Отидох да питам сестрите ми какво става. Засмяха ми се в лицето: ако съм им подарил апартаментите, така да бъде! Умишлено объркали договора.
Така останах без семейния апартамент, а сега изплащам ипотека и издръжка. Много ми е трудно.
А мачехата ми злорадстваше:
Напълно си го заслужаваш! Това ти е поука!
Весела и Пенка ми забраниха да виждам дъщерите си. Трябваше да взема заем, за да платя дълга си за издръжка, и заведох дело, за да си възвърна правото да виждам децата си. Печелих делото.
Поговорих сериозно с началството на работа и вече получавах голямата част от заплатата си “под масата”. Така изпращах много по-малко пари за издръжка.
Вземах дъщерите си всеки петък и ги връщах в неделя. Купувах им каквото си поискат, разхождах ги из парка, водех ги на театър и панаир. Весела и Пенка ми се оплакваха, че ги разглезвам.
Давах и пари на двама съседи, които да се грижат за сестрите ми и да им говорят, че чуждите деца ще им пречат да се омъжат.
Веднъж, с присъствието на социална работничка, прибрах дъщерите си от къщата на мачехата. Казах, че майките им съвсем ги изоставиха. Подадох документи за издръжка от тях, а дъщерите останаха при мен. Гордеех се, че съм добър баща. Когато дъщерите ми виждаха майките си, тича към мен и ме прегръщаха страхуваха се, че ще ги вземат от мен. Не случайно им разказвах народни приказки за зли майки.
Щом Весела и Пенка осъзнаха всичко, аз вече бях щастливо женен втори път.
Предложих на сестрите ми споразумение ако ми върнат моите апартаменти, ще им върна децата им. Естествено, приеха.
Сега живея прекрасно. Давам двата апартамента под наем и вече изплатих изцяло ипотеката за моя апартамент в София.
Не позволих да ме излъжат и отплатих на сестрите си със същата монета.
