Диана се събуди в четири и половина сутринта. Трябваше да събере багажа и да изчезне от това място, преди всичко да стане прекалено чудо. Никога през живота си не беше изпитвала такава срамоти. Как й се случи всичко това? Колко е глупава!
Щом дъщеря й се изнесе под наем, Диана спря да готви вкъщи. Хранеше се всеки ден в малко кафене до офиса им. Един ден, докато хапваше супа, при нея седна Марко. Заговориха се и после започнаха тайна авантюра. Марко беше малко по-млад от Диана, но благородната му посивяла коса го правеше не само очарователен, а и по-зрял, ей така за авторитет.
Марко я ухажваше като по учебник. Чак ходиха по ресторанти, правеше й подаръци с цветя и й предлагаше разходки под міската луна. След няколко седмици Диана изгуби глава по него. Очакваше всеки негов сигнал и неизменно минаваше през козметичния салон, преди среща. Беше луда по новата връзка и по цяла нощ мечтаеше как всичко ще се развие.
Дори планираше в мислите си сватбата, а вече се виждаше и на медения им месец някъде по топлите български брегове.
Преди десетина дни Марко я покани на почивка в един курорт близо до язовир Искър. Решиха да тръгнат в петък вечер и да се върнат в неделя. Диана нетърпеливо чакаше романтичния уикенд и вече си представяше как той ще коленичи до водата и ще й предложи брак.
В петък следобед Марко звънна: Пих малко, така че ще караме с твоята кола. Добре, отвърна тя.
Срещнаха се след работа и Диана забеляза, че Марко е доста подпийнал. Помисли си, че докато стигнат вилата, любимият й ще изтрезнее. След час вече минаваха през вратата на бунгалото, което той беше резервирал. Отвори я с жеста на човек, който води спътницата си в нов живот. Диана се почувства като царица.
След пристигането отидоха до близката сладкарница. Лека музика се носеше из залата. Поръчаха и Марко си взе коняк. Ще пийнеш ли с мен? Да разпуснем малко, все пак сме на почивка каза той.
Първият й съпруг беше починал от алкохол и Диана абсолютно не понасяше спиртни напитки. Марко знаеше това. Само след час Марко беше съвсем накъркан дърпаше я да танцува, но тя отказа. Почна той сам да се раздвижва и до него се залепи някоя Невена явно от местната публика. Първо уж само танцува, после започнаха направо неприлични изпълнения. След малко охранителят ги изгони от сладкарницата.
Тогава Марко и Невена дойдоха при Диана, изпиха бутилката на един дъх и Марко й каза: Мила, не ме чакай тази вечер. Ти си бабичка, добави Невена и изчезнаха навън двамата.
Очите на Диана потъмняха от унижение и не успя да формулира нищо като отговор. Седеше и се топеше от срам. Известно време я разсея сервитьорът, който й донесе фунийка сладолед: От заведението, за вас!
Сълзи попълзяха по лицето й, докато похапваше сладоледа. Отначало искаше веднага да се прибере, но реши да остане до сутринта. Щом се прибра, пусна всичко в пералнята да се махне и миризмата на Марко. Като отвори чантата, намери ризата си покрита с кръв. Почна да си мисли: ако Марко е убит, първа ще заподозрат нея имаше си мотив, нали.
Диана реши да звъне на съседката си Галя, която работеше в полицейското деловодство. Диана, изкукуригала ли си, шест сутринта е!
Диана хлипа в слушалката; не можа да обясни. Идвам, отвори ми каза Галя.
Чу разказа на Диана, после вдигна телефона: Добро утро! Кой днес е експерт? След половин час съм там. Към Диана. Страх ме е, че ще ме арестуват пребледня Диана. Продължавай да се страхуваш, но дай ризата и номера на Марко.
Час по-късно Галя звънна: Не се тревожи, ризата е накървавена със свинска кръв, а Марко е мошеник! Ще ти кажа подробно като дойда!
Диана още не разбираше кой кого измамил. Галя пристигна с бясна скорост и първото, което попита: Продаде родната си къща, къде сложи парите? В картата? Дали картата е вързана за телефона? В шкафа е, не е вързана. А Марко знае кода, нали? Да, говорихме за годината на картата. Блокирай картата веднага.
Диана видя, че с нейната карта са платили в капанчето преди броени минути. Явно са насадили кръвта на ризата, да се пазиш в къщи, докато източат парите. А сега тръгваме да пишем жалба, преди да усетят, че си блокирала картатаДиана въздъхна тежко и се облегна на дивана, сякаш току-що бе избягала от хищник. Галя стоеше до прозореца и вече набираше банката, за да изясни ситуацията. В далечината слънцето най-после проряза небето, а в ума на Диана постепенно изгряваше осъзнаването, че досегашният й живот е прекалено тих и доверчив; време бе да приеме новите си уроци.
Галя, благодаря ти, че ме събуди навреме както винаги, прошепна Диана и почувства топлината на приятелството, което бе по-силно от всяка измама или унижение.
Телефонът иззвъня мъжки глас от банката: Вашата карта е вече блокирана, госпожо Иванова. Парите са в безопасност.
Галя се усмихна: Ей, Диана, днес правим кафе и вафли. Най-после ще говорим за живота ти, а не за криминални престъпления.
Сълзите на Диана се превърнаха в смях. Тя вдигна глава и реши никой повече няма да й отнеме достойнството, а следващият й уикенд ще е не с нов авантюрист, а с приятелка и с истинска сладоледена фунийка под топлото българско слънце.
И докато ароматът на кафе се разнасяше из апартамента, Диана осъзна, че понякога разочарованията предлагат най-добрия шанс за ново начало.
