Още като дете, малката Радослава с майка си и татко й отидоха на сватба на двоюрождена й сестра в Пловдив. Първите минути бяха интересни украса, мелодии, глинени чаши с вино. След това обаче тя забеляза как младоженците, изтощени от безкрайния вик горко, седят без усмивка зад масата, докато гостите клекат, танцуват, пеят и викарат.
Този шум я умори, въпреки че беше едва на десет. Радослава си помисли, че не иска такъв празник и съжали за младоженците.
Ако се оженя, може би попо малко или и изобщо да не се оженя.
Годините минаха, тя порасна и срещна своя Марко. Тогава спомениното съмнение изчезна. Когато беше до него, всичко около нея се стопи само той и тя.
Каква радост е, когато до теб има човек, който те разбира с полувиждане мислеше си, когато се лякоха. Добре е, че срещнах Марко.
Радослава разбра, че обича Марко за предаността, за обожението му, за това, че винаги я разчиства от дребните тревоги.
С Марко имаме доверие и пълно разбирателство разказваше тя на приятелката си Лилия. Наймного обичам, че уважава моето мнение, дори и когато се различава от неговото.
Счастлива си, Радо, редки са взаимните разбирания, каза Лилия. Аз и Мишко имаме свои проблеми, не умеем да се отстъпваме. Пламъци горят между нас не знам дали искам да се женя.
Ще разбереш, времето ще подреди всичко, съветва Радослава. Не е време за той.
Моята майка не одобрява Мишко, призна приятелката мрачно.
Тъй като Марко и Радо се разбраха лесно, записаха се в ЗАГСа без да се съмняват.
Радо, мисля, че време е да се оженим, предложи Марко, провождайки я до входа. Какво мислиш?
Не се съмнявам, че е подходящо, но се тревожа за самата сватка. Не искам куп гости, сподели тя, спомняйки си детската сватба.
Марко се усмихна, знаеше колко шумен може да е празникът.
Няма проблем, отговори той. Ще е различно при нас.
Искам само наш двама, без крики и сълзи, настоя Радослава.
Марко се съгласи, но добави:
Какво ще кажат родителите? Аз съм единствен син, а ти си едно дете в семейството.
Животът е наш, изрече тя леко раздразнено.
Марко се замисли философски:
Това са традициите, но аз не искам да се обвързвам с тях.
Радослава мечтаеше за церемония в планински църква, скрита сред борове.
Ще се венчаем, каза тя.
Марко се изненада, но се усмихна.
Съгласен съм. Ще подпишем в ЗАГСа, а после ще отидем на меден месец, но желая и истинска сватба само за двама.
Те подадоха заявление тайно в ЗАГСа и им останаха два месеца да решат детайлите.
Една вечер, докато вали навън, се появи Ивана, майка на Марко, и попита:
Какво празнувате? Чух да има шампанско.
Третата година от нашето запознанство, отвърна синът.
Ами, мислех, че ще се жените
Ивана се усмихна и каза, че са подали заявление.
Мамо, от къде знаеш всичко? попита Марко.
Виждаш ли, момче, всичко е под контрол в града, отговори тя.
Радослава вмъкна, че не иска многолюдна сватба, а само двама.
Ивана настоя:
Сватбата е сватба, настоя тя.
Тогава влезе Стоян, бащата, и каза:
Какво се случва? Сватбата е важен ден, нашият син е единствен Няма да променяме традициите, ще е в ресторант в София с двеста гости.
Марко се възпревари:
Защо да правим както вие, а не както искаме ние? вдигна глас.
Стоян отговори твърдо и напусна стаята.
Когато Марко изпрати Радослава, каза:
Сега е ред на теб да кажеш на родителите, какво ще правим.
У дома майка й се притесни:
Какво се случва? Дали сърцето ти отново е в болка?
Не сърцето, душата, прошепна тя, споделяйки, че са подали заявление тайно.
Баща й добави:
Традициите са закон, не се отхвърлят.
Радослава заяви, че не иска да развали найважния си ден.
Стоян отговори:
Ще имаш и яхта след нормалната сватба.
Така Марко и Радослава разбраха, че родителите ще наложат традицията, а техните планове за двама ще останат само мечта.
Когато Марко разказа за идеята си на приятеля си Симеон, той изрече разочаровано:
Ами, мислех да се забавляваме като всички.
Симеон се успокоя, но каза, че родителите ще решават.
Близо до деня на церемонията, родителите питаха:
Какви цветя бели или розови? Гостите вече са двеста.
Марко каза, че очаква малко събитие, а Стоян увери, че всичко ще бъде уредено, дори ще ги изкарат в летище и ще ги отпратят към морския бряг, където ще бъдат сами.
Сватбата се проведе в луксозен ресторант в центъра на София, украсен с бели орхидеи. Преди церемонията Радослава се изплашваше, защото родители не я оставиха сама. Накрая, облечена в кристално бяло рокля, се изправи пред Марко, който изглеждаше като рицар в фрак.
Колко ми харесва тази суматоха, помисли си тя, наблюдавайки роднини, приятели и познати, викатщи горко.
Смеховете и пожеланията за щастие изпълниха залата. Радослава беше щастлива, а Марко още пощастлив, защото щеше да сподели радостта й.
По-късно, седнали в полета към Варна, се усмихнаха:
Колко бързо и прекрасно се случи всичко






