Посъветвах те да спреш след третото дете. Дори ти купих специални хапчета, с надеждата да се замислиш поне два пъти. Но изглежда всичките ми усилия са били напразни.
Колко още деца ще правите, бе? попита ме тъщата ми с типичния си български сарказъм.
Я да оставим сарказма. Толкова ти е тежко, защото Петър ти е казал за моята бременност ли? отвърна му спокойно Моня.
Естествено, че ми е тежко! Нали ти казах да приключиш с третото! Специални хапчета ти купих, да видиш дали ще се спреш! Ама хайде де, всичките ми мераци явно са пуснати по Яндема разправяше тъщата ми.
Знаем ти мнението, ама няма нужда да се борим с природата отвърна Моня.
Майтапите ли ме бе? Е, тогава да не ми броите вече на мен за помощ! изсъска Мария.
Моня беше готова да каже още нещо, ама изведнъж звънна телефона.
Мария никога не беше от онези баби. Децата трудно я виждаха, никакво гостуване, нямаше време за игри, подаръци и шоколади само на имен ден минава през магазина. Финансово, Моня и Петър си бяха автономна единица. Когато Моня забременя с третото, Мария настоя да го махне, ама двойката отказа и накрая бабата чак се влюби в внучката си. Но после Моня пак забременя! Семейството старателно се опитваше да не показва напрежението пред Петър, стига децата и жената да са добре.
Петър беше с добра работа, а Моня смело въртеше половин работен ден у дома. Като бизнесът й потръгна, си взе помощничка за децата. Всичко щеше да върви по мед и масло, ако не беше характерът на Мария. Още от самото начало никак не ми харесваше, а тайничко се надяваше синът й да тегли ножа на Моня. Ама, за нейно разочарование, двамата останаха заедно. И след това децата започнаха да се роят едно по едно.
Според Моня, основният проблем на Мария с четвъртото дете беше, че парите на Петър щяха изцяло да си отиват за семейство, вместо да й осигуряват стоматолози, спа процедури и ремонт на апартамента. Свикнала беше да живее царски. Синът й й оправяше зъбите, пращаше я при масажистите, даже подмладяване на панелката правеше. Мария ужасно се тревожеше, че ще й отрежат кранчето. Край със спонсорството! Много й беше криво от този факт.
Моня правеше каквото може, да не обръща внимание на постоянното недоволство, ама очевидно това й се отразяваше. Въпреки всичко, едва ли Мария имаше реален шанс да промени мнението на младите. Четвъртото дете щеше да се появи, волю-неволю!
Е, кажете ми, как да се оправяш с майка, която така упорито бърка в живота на децата си?






