Днес си спомням една история, която ме научи на съпричастност.
— Слави, защо се месиш? — шепнат ми приятелките. — Тя вече не е част от семейството. Синът ти ще се ожени отново и ще те забрави. И внукът ще порасне, няма да помни. Само си губиш нервите и левовете.
Но на мен ми е срам. Срам, че отгледах сина си без мъжка ръка, а сега плащам за това, което не му дадох тогава — съвест.
Моят Борис се ожени преди седем години. Неговата избраница, Радослава, дойде в нашето Плевен да учи. Заживяха заедно почти веднага, наемаха апартамент, строеха свой малък свят. С Радослава отначало не се разбирахме. Не се карахме, но между нас имаше стена.
Не се намесвах. Работех от сутрин до вечер, още не бях пенсионирана. Отивах в гости, когато ме канеха, и аз ги посещавах.
След две години им се роди син — Борислав. Семейството продължаваше да живее под наем, мечтаеше за ипотека. Но щом малкият тръгна на детска градина, започнаха кавги.
Борис ме уверяваше, че няма друга жена. Но аз съм майка — усещам когато нещо не е наред. И точно така: щом Борислав тръгна на градина, синът подаде за развод.
— Мамо, не правиш трагедия. Ще плащам алименти. Между другото, Елица е бременна — това вече е моето семейство. А Радослава нека сама се оправя. Да се върне при родителите си, във Враца въздухът е по-чист.
Скарахме се жестоко. Радослава не искаше да се връща — в родния ѝ град нямаше работа, нито детска градина. И родителите ѝ не я чакаха с отворени обятия. Започна да търси стая, защото не можеше да издържа апартамент сама.
Аз пак поддържах връзка с нея. Когато племенницата ми даваше дрехи за сина си, предложих да ги занеса — трябваше да ги мерят. Отидох на обяд — точно Радослава хранеше Борислав. Понесе ми чиния чорба.
— Не обичам чорба без месо… — промърмори момченцето. — Мама не купи пиле, защото трябва да плати наема.
Радослава се обърна към прозореца. И заплака беззвучно.
Не издържах. Помолих да изведа Борислав на разходка. Купих продукКупих храна, сладкиши, и докато се прибирах, си спомних как в тежките години след войната аз самата ядях празна чорба при баба си.