Когато моята Десислава беше на шест години, почина жена ми. След този ден животът ни се преобърна и нищо вече не беше същото. На погребението ѝ ѝ обещах, че ще се грижа за нашата дъщеря и ще я обичам и за двама ни, докато съм жив. Деси израсна не на дни, а на очи умно и добро момиче. Ученолюбива беше, помагаше ми вкъщи, готвеше като майка си наистина пръстите да си оближеш.
Годините се изнизаха, а Деси стана студентка. Още тогава забелязах, че оценките ѝ спаднаха, но това нямаше значение, защото тя едновременно работеше и пак ми помагаше у дома. После се появи един млад мъж Виктор. Не след дълго Деси го доведе у дома. Изглеждаше свястно момче и бях искрено доволен, когато решиха да се оженят и да останат да живеят при мен след сватбата.
Но именно от този момент всичко тръгна наопаки. Зет ми стана груб, непоносим, често ми крещеше и ме унижаваше
Затова, когато Деси предложи да продадем двустайната къща в Пловдив и да купим по-голям апартамент в София, поисках само едно: апартаментът да бъде записан на мое име. Виктор, както и очаквах, съвсем загуби самообладание, викна, че не го уважавам. Но нямаше какво да крия. Казах право: нуждая се от сигурност, че като остарея няма да остана на улицата. Когато мен ме няма, жилището ще е тяхно, нека правят с него каквото пожелаят.
Деси и Виктор си събраха багажа, изрекоха тежки думи и два дни след това се преместиха в София.
След тази караница Деси напълно ме забрави. В дълбините на душата си се надявах, че ще ми прости и ще спре да се цупи. Мина няколко месеца, дойде рожденият ми ден навърших шестдесет. Бях убеден, че Деси ще ме изненада, затова излъсках къщата, сготвих всичките ѝ любими ястия, облякох се празнично и седнах на масата. Целият ден чаках, гледах през прозореца, надявах се да чуя скърцането на портата и най-после да видя дъщеря си.
Чаках я до вечерта, после се преоблякох, легнах си, оставих храната непокътната. Заплаках, разговарях със снимката на жена си и не помня кога съм заспал. Дали Деси толкова ми се беше обидила, че дори не пожела да чуя гласа ѝ по телефона за празника? Или нещо ѝ бе станало? Не мога да си представя, че моята любима дъщеря така лесно ще забрави стария си баща…





