Пенсионерката сподели, че за последно е видяла сина си преди повече от шест години – От кога синът ви не говори с вас? – попитах съседката си… И в този момент ми се сви сърцето. – Бяха минали шест години, откакто не го бях виждала. След като замина със съпругата си, ме търсеше понякога в началото, после постепенно прекъсна връзката. Веднъж му купих торта за рождения ден, отидох на гости и… тук сведе глава и заплака. – И какво се случи след това? – Снахата ми отвори вратата и ми каза, че не съм желана в техния дом. Синът ми не каза нищо, само ме погледна, сякаш аз съм виновна, и после извърна поглед. Това беше последният път, когато го видях. – След това не ви потърси повече? – Не можех да повярвам на ушите си. – Само веднъж го потърсих, когато реших да продам тристайния си апартамент и да си взема по-малък. Разбира се, дадох му част от парите. Дойде, подписа документите, взе парите и повече не звънна. – Чувствате ли се много самотна, или вече сте свикнали с тази мисъл? – попитах възрастната жена. – Добре съм! Когато бях млада, останах сама със сина ми, защото мъжът ми ме изостави заради друга жена. Отгледах сина сама – с много любов и грижа. После ми каза, че искал да си наеме собствен апартамент. Първоначално се зарадвах – мислех, че е пораснал и започва самостоятелен живот. Но всъщност ставаше въпрос за новата му приятелка. Тя настояваше да живеят сами, за да не им се меси никой в забавленията. После забременя. – Разказвате всичко това толкова спокойно… Не ви ли тежи, че синът ви ви е изоставил в старините? – учудих се. – Свикнах. Харесва ми да живея в новата сграда. Имам пари, достатъчно за всичко необходимо. Всяка сутрин се будя, слагам чайника и излизам на балкона да си пия чая. В такива моменти ми харесва да наблюдавам как градът се пробужда. Когато бях млада, мечтаех само за малко сън, защото работех на две смени. Мечтаех остарея, заобиколена от близки хора, но може би съдбата ми е да съм сама. – А защо не си вземете някое животинче? Двама съжители е по-весело. – Знаеш ли, мило дете, и котките понякога изоставят стопаните си, а куче не мога да взема, защото не знам дали ще се събудя на следващата сутрин. Не мога да се грижа за някой, когото няма да мога да защитя. Веднъж вече направих такава глупост, и то за доста дълго… Жената се опита да запази самообладание, но накрая не издържа и се разплака…

11 март

– От кога не сте се чували със сина си? – попитах съседката ми леля Станка… В този момент нещо в мен се пречупи.

– Вече повече от шест години не съм го виждала… Когато се ожени за жена си, в началото ми се обаждаше понякога, но после загубихме връзка. Един път му купих торта за рождения ден, отидох да го изненадам и… – тук леля Станка спусна глава и заплака.

– И какво стана после?

– Снахата ми отвори вратата и ми каза, че не съм добре дошла в дома им. Синът ми не каза нищо, само ме погледна така, сякаш аз съм виновна за всичко, и се обърна на другата страна. Това беше последният път, в който го видях.

– Не ви ли потърси повече? – не вярвах на ушите си.

– Веднъж му се обадих, когато реших да продам тристайния апартамент и да купя по-малък. Естествено, дадох му известно количество пари. Дойде, подписа документите, взе левчетата и след това повече не се обади.

– Много ли ви е самотно или вече сте се примирила със самотата? – попитах възрастната жена.

– Справям се! Когато бях млада, останах сама със сина си, защото мъжът ми ме напусна заради друга жена. Отгледах го сама. Сложих цялата си обич и грижа в него. После ми обяви, че иска да си наеме собствен апартамент. Отначало се зарадвах – помислих си, че е пораснал и вече мисли за своето бъдеще.

Но се оказа, че става дума за приятелката му. Тя настояваше да имат свое жилище, да не им се меси никой в живота. После забременя.

– Разказвате ми всичко това толкова спокойно… Не ви ли боли, че синът Ви Ви е изоставил точно на старини? – не можех да скрия изненадата си.

– Свикнах. Харесва ми в новия блок. Пари имам – достатъчно ми стигат. Всяка сутрин ставам, слагам чайника и излизам на балкона да си пия чая. Харесва ми да гледам как София се буди. Като бях млада, мечтаех само за малко сън, защото работех на две смени. Мечтаех да остарея сред обичани хора, но явно съдбата ми е писала друго.

– А защо не си вземете домашен любимец? Двама е по-весело.

– Виж, мило дете, и котките понякога напускат стопаните си. А куче не мога да взема – откъде да знам, че ще се събудя на другата сутрин? Не мога да поема отговорност за друго същество, след като вече веднъж така много сбърках…

Жената се опитваше да си държи главата високо, но не издържа и се разплака…

Днес, като записвам тези думи, усещам тежест в гърдите си. Разбрах, че човек може да има всичко, но ако няма топлина и обич около себе си, светът изглежда студен и чужд. Най-важното в живота не са парите или апартаментите, а човешките отношения те ни крепят дори когато останем съвсем сами.

Rate article
Пенсионерката сподели, че за последно е видяла сина си преди повече от шест години – От кога синът ви не говори с вас? – попитах съседката си… И в този момент ми се сви сърцето. – Бяха минали шест години, откакто не го бях виждала. След като замина със съпругата си, ме търсеше понякога в началото, после постепенно прекъсна връзката. Веднъж му купих торта за рождения ден, отидох на гости и… тук сведе глава и заплака. – И какво се случи след това? – Снахата ми отвори вратата и ми каза, че не съм желана в техния дом. Синът ми не каза нищо, само ме погледна, сякаш аз съм виновна, и после извърна поглед. Това беше последният път, когато го видях. – След това не ви потърси повече? – Не можех да повярвам на ушите си. – Само веднъж го потърсих, когато реших да продам тристайния си апартамент и да си взема по-малък. Разбира се, дадох му част от парите. Дойде, подписа документите, взе парите и повече не звънна. – Чувствате ли се много самотна, или вече сте свикнали с тази мисъл? – попитах възрастната жена. – Добре съм! Когато бях млада, останах сама със сина ми, защото мъжът ми ме изостави заради друга жена. Отгледах сина сама – с много любов и грижа. После ми каза, че искал да си наеме собствен апартамент. Първоначално се зарадвах – мислех, че е пораснал и започва самостоятелен живот. Но всъщност ставаше въпрос за новата му приятелка. Тя настояваше да живеят сами, за да не им се меси никой в забавленията. После забременя. – Разказвате всичко това толкова спокойно… Не ви ли тежи, че синът ви ви е изоставил в старините? – учудих се. – Свикнах. Харесва ми да живея в новата сграда. Имам пари, достатъчно за всичко необходимо. Всяка сутрин се будя, слагам чайника и излизам на балкона да си пия чая. В такива моменти ми харесва да наблюдавам как градът се пробужда. Когато бях млада, мечтаех само за малко сън, защото работех на две смени. Мечтаех остарея, заобиколена от близки хора, но може би съдбата ми е да съм сама. – А защо не си вземете някое животинче? Двама съжители е по-весело. – Знаеш ли, мило дете, и котките понякога изоставят стопаните си, а куче не мога да взема, защото не знам дали ще се събудя на следващата сутрин. Не мога да се грижа за някой, когото няма да мога да защитя. Веднъж вече направих такава глупост, и то за доста дълго… Жената се опита да запази самообладание, но накрая не издържа и се разплака…