Е, влизай, не се притеснявай, чувствай се като у дома си! прозвуча бодрият глас на Пламен от антрето
А тази салата сама ли я наряза, или пак е от онези, пластмасовите кутии, с които тровиш моя син?
А салатът ти сама ли го наряза, Деси, или пак е от онези пластмасови кутии, с които тровиш моя син?
Майка… не винаги майка Елица, пак ли остави мократа хавлия на закачалката в банята? Гласът на свекърва
Един двор, една вълна Жилищният двор в най-крайния квартал на София се събуждаше с шум и бъркотия, където
Майка ти, та майка не е това, което трябва Деси, пак ли си оставила мократа кърпа да виси в банята?
Знаеш ли, Мария, струва ми се, че вече сме като непознати. Битът ни изяде. Мислех си време ни е да поживеем
Дневник на един обикновен българин “Мариела, знаеш ли, струва ми се, че сме станали като непознати.
Слушай, Галя… Какво ще кажеш да пробваме отворена връзка? внимателно подхвана Кирил. Какво?








